I mean, rules are like, arbitrary, you know.
Made up for people who believe in
fairy tales like, you know, like Santa Claus. 
Elmo McElroy



  - Не мога да се влюбя повече... Не искам...    Гледам я тъпо. Това го умея добре. Всъщност са малко нещата, които толкова лесно ми се отдават, някак от вътре ми идва.    - Защо?    - Много ме е боляло...      Ставам и си тръгвам. Празно ми е... Хиляди пъти съм слушал хора да ми казват, че гледам прекалено много назад. Не съм спорил. Трябва да гледам в миналото. Там са уроците, които могат да ми спестят дупките днес, утре. Изживявам моменти пак и пак, преигравам ходове, реакции. Минали партии шах и го, от които си оставям само правилните ходове. И когато ги спечеля днес, съм крачка напред.        Купувам бутилка от първата срещната будка и започвам да се пълня. Смазан от животa продавач се опитва да ми пробута „качествена” водка, но нямам време да му обяснявам, че не търся качество. Усещам безсилието си. Сядам на пейка, затварям очи и живея диалога отново и отново. Познавам я добре и осъзнавам, че всички възможни отговори водят към задънена улица. Разбирам, че напускането ми е било най-доброто решение, ставам и тръгвам към плажните дискотеки. Знам много добре какво ми трябва, от какво имам нужда.    Разминавам се с две клатушкащи се купчини пубертет. Заглеждам се в загубените им надежди и ореолът на „пропиляна вечер” около тях. Единият ме поглежда премрежено, среща вторачения ми поглед и решава, че моите 70 кила са чудесен отдушник.    - Ко мъ гле’ш ве?- във въпросът му пелтеченето и завалването са повече от чистата мисъл.    Ниска летва. Ръката ми е в джоба и напипвам дребни монети. Без да му отговарям, ги хвърлям в лицето му... Стреснат от рязкото движение, отстъпва назад, губи равновесие и пада. Около него и монетите. Дано осъзнава, че си ги заработи. Никой от двамата не вика, докато се отдалечавам.    Избирам чалготека. Шансът някой да ме познава тук е минимален, а не искам да пропадам пред познати. Сядам на бара и се оглеждам. Виждам го почти веднага. Огромна купчина комплекси, които се опитва да скрие с мускули. Огромни. Около него пърхат местни пеперудки, гледат го в очите и си печелят питиета. Наливам се без мяра. Чакам го да се напие, да изгуби и малкото представа за реалност, която има. Става и тръгва към тоалета. Клати се. Не бива да чакам повече, трябва ми в съзнание.    Отивам при „неговите” момиченца и ги питам какво ще пият. И аз говоря неясно, но на тях не им пука. Изреждат някакви завоалирани комбинации от думи, които би трябвало да скрият желанието им да се насвяткат. Иска ми се да им обясня, че когато се осираш, няма смисъл да го правиш „скъпарската”. Но те явно имат нуждата да завият болката от курвалъка с плаща на „високия клас”. Кимам на бармана, плащам и сядам на мястото на Мистър Мускул.    - Това място е заето.    - Знам, седя на него.    - Ще имаш проблеми.- има някаква нотка на щастие в гласа. Да, дете, утре ще има какво да разказваш на дружките в училище.      - Ей пайтак, седиш ми на мястото.    - О, извинявай, видях тези сладки жени и решихме да се почерпим. Както виждаш вече никой не се нуждае от теб тук, така че това място е всъщност моето.       Гръм. Тътен. Сладкото скривалище на болката. Дрехата на безсилието. Вече с форма и цвят. Челото ми се блъска в бара, чупи някаква чаша. Срутвам се на земята между бар столовете и се подготвям за следващата вълна болка. Не идва. Поглеждам между присвитите пред лицето ми ръце и виждам Мускула да си говори с мацките. А не, пич. Не сме свършили още. Далеч не сме. Изправям се бавно и правя крачка към него. Поглежда ме с насмешка и даже не се завърта към мен. Спокоен е. И аз бих бил. Но на мен той ми трябва ядосан, изнервен. Ритам го леко по задника и когато се обръща (изумен поглед, да), му бия лек шамар. Усещам, че се приближава към губене на контрол, но нямам повече козове. Той е на ход, но още не осъзнава колко много ми трябва в момента гневът му. Губя го. Чува се нервният смях на момиченцата. ДА! Това е! Благодаря ви, глупави деца, благодаря ви, продукти на безмозъчна мода, плодове на грешно време.    Болка. Много болка. Много, много болка. Желана...        - Защо го направи?    Поглеждам я през системите и бинтовете, заглеждам се в подутите й очи... По-подути и от моите.    - Ще ми мине...    - Но защо?    - Обичай! Не се спирай да обичаш...    Безкраен поглед. Казваме си повече, отколкото бихме могли да облечем в думи... Разплаква се. Кимва.
  “You"re gonna kiss the sun and taste the motherfuckin" rainbow.”    Elmo McElroy  

Брато, цепиш мрака с този пост.

Поздрави!

Внимавай!Не винаги смелостта и директната атака са най-доброто решение!За всичко останало също те разбирам!Познато ми е.Преживял съм го обаче по по-друг начин.Вместо в чалготека-здрав Хард рок.Вместо с малки курви-опитваш с нещо сериозно и трудно.Такива ми ти работи.Здрав бъди!

Изгубените надежди за бъдеще и болезнените уроци на миналото могат еднакво да опустошават.
Поздравления за разказа - показва и скривалището на болката, и - превъзмогването й.
Много ми допадна!

хич беля...

поздрави и на теб ;)

и е правилно, винаги...

с които трябва да внимаваме...
и те са важните... останалото са малки курви в чалготека ;)

и ти здрав, Хараланов... и вие

само ако се поддадем на страховете си...

весела да е вечерта ти...

И поздрави!
С неизбежното е написано...(и затова е правилно,винаги...)

неизбежното за това се казва така...
но времето, което те държи, силата му... е избор ;)

(избира се истината...и вариянтите отпадат ;)))

и прав си.

Адажио за награда, че си такъв юнак ;) представяй си балетното, с бавно завъртане. Не става без партньорска подкрепа.

http://www.youtube.com/watch?v=6kGYRXTkp90

Абе, що ти трябваше да си създаваш база за развитие на тромбофлебит - не моеше ли да се порежеш и да си топнеш пръста в лимон със сол...

А тва с неискането да се влюбваш, щото боли, ми е познато - поне 8 пъти съм се заричала... докато му намерих копчето за изключване на болката...

Бе много насинена обич.
Човек трябва да е далтонист в обичането.;))

един приятел по същия начин - насвяткан успял да изнерви някакви олигофрени в долнопробен клуб в Перник. Е,хубаво го набили. После разправя "Събуждам се сутринта,боли ме главата,ръката,крака,ребрата,навсякъде ме боли. С мъка се надигам,ставам някак си от леглото,като Квазимодо съм,толкова превит пристъпвам,защото ме боли отвсякъде де... И така,пребит и смешно ходещ,се почувствах най-щастлив и пречистен."

Хората да са щастливи. Не с онова краткото, дето си мислим, че е щастие, щото просто го искаме, а с онова, дето си свива гнездо под лъжичката и се настанява там докрай.
И то е там, през страха - чааак до слънцето и дъгата :)

пп. Баси, ква съм отворена, ама с болката как да се справя - и до днес не знам. Дай го тоя готиния за малко - да го пробвам и аз ;)

не е нужно нещата,които те правят щастлив да са само "хубави" (условно казано). Понякога това да те набият също те прави щастлив. :Р

Преиграването на старите партии би трябвало да води до по-добра игра в днешните, иначе групата забива рок, а ти танцуваш валс... Или отиваш на концерт на Джудас, но си облечен с фрак... Ама и героят ти да внимава, защото следващият път може да налети на някой психо с нож и го пречистят из основи - окончателно :)

Това накрая хепи енд ли беше?

Страхотен пост!!!!!
Хубав ден ти желая и много обич!

малко са нещата, които стават без "партньорска подкрепа" :)))

благодаря ти ;)

много неща ще ми спестиш ако го сториш :)

любовта достатъчно пречупва :)))

браво!!!
два пъти...

ще ни дадеш ли типчета за постигане или ще ни оставиш да си киснем в неведение по темата? Сами да си гризем тротоарите :))))

но само това...
героят да го духа- тъпак ;)

учудващо често...
поздрави и усмихнат ден и на теб ;)

За болката и болката Наздраве!

често е болезнено

и за хубавото и отшумяване... някога...

какво правим срещу това, след това... е от значение...

Няма друго правило бе, Баф, нали ти казвам :)))
Правя най-доброто, което мога, някъде около правилата и по-близо до дъгата...и си ръфам тротоарите на воля и тва е ;))
Затова ти го искам оня - да пробвам нещо друго, освен циментови плочки ;)

Само че аз цепех дърва...май нацепих дървата на половината село...Бях заприличал на Тимур и неговата команда...В свободното време се правех на маймуна в селския хоремаг, но хората там са по-търпеливи и не ме биеха...само ме изхвърляха...А на сутринта- отново Тимур!...И тогава един мой чичо ми каза: като нацепиш дървата на цялата Пловдивска околия, ще ти мине!...Еба си майката-рекох си..-.що дърва имам още да цепя...Но веднъж се обърках- вместо в хоремага влязох в селската библиотека...А там - едно нежно създание ме погледна така, сякаш ме молеше да нацепя и техните дърва...Но после без никаква преструвка ме попита: искаш ли да ти кажа какво чета сега?...Та това е, братле! Май няма поука...:)))

хаха,кефиш ме :)) сякаш ме молеше да нацепя и техните дърва...просто си го представям,цветно :Р

and other chemical brothers

кви ги вадиш!

какво си търсил и какво получил!...
това ли беше всичко, приятели ?;)

Вампи ли?

Ще го разправя някой ден на приказка:)))

както и поука... има ръце, погледи, очи...
Причината за нацепените дърва някак избледняват, когато изгрее слънцето.
Или поне се надявам да е така...
Поздрави на теб

Elmo rules... дори и само заради това, че успя да вдигне тълпата с пласибо ;)

какво търсим ние... или какво намираме :)))
важно е светлината в края на тунела да не е влак ;)

чета и мисля колко близко и все пак и далечно, е това, което разказваш
близко ...като усещане във времето, и далечно като....реакция
мъжете имате по-добър интинкт в подобни моменти- заместват болката с физическа
жените убийствено търсим подобна болка:( и според въображението я намираме, и я живеем:)
така поне аз дописах твоя текст - непозволено, нахално, ама пък от душа:)))))))
те затова харесвам категорията "Други"
Поздрави, Вapha.

"непозволено, нахално..." дръжки, прекрасно е...
поздрави ;)

пп. дано ти е близко "лудото" и далечно "болезненото"... дано

Към 50-те вече се случват на около 4-5 години : )))...
Така че - има време да си починеш...
Поздрави!

най-често именно болката ни прави по-смели.. Състоянието, наречено "да ти падне пердето".
По-здрави, bapha и по-малко болка..

проблем с Вампи ли?

По-скоро той има проблем с мен :) Ама това е тема на друг пост. Дочуване.

докато четях, имах чувството че рапирам... не зная защо..., а в същото време слушах класика от пачелбел -kaнон
хареса ми, независимо от противоположността на музиката, която си постнал, вероятно моето усещане нещо ме завлече, някъде и нейде
поздрав Варна :))))))

Bahpa,

какъв е вариантът за момиче на твоето място?

Yõko