Fortune, fame
Mirror vain
Gone insane...
But the memory remains
Metallica

   

  Беше като едно време- в голямото междучасие. Бягаме към морето, бухваме се набързо и бягаме обратно на къра. Беше като на онези купони, в които мирно и тихо смучеш бутилка в ъгъла с тежкото усещане за неслучване, когато изведнъж нещо се случва. И когато това "нещо" мине, осъзнаваш че е вече четвъртък. Беше като бразилски дъжд- подгизваш за секунди и докато намериш къде да се скатаеш, дъждът е приключил, а ти си сух. Едно такова беше...      Беше тиха гръмотевична буря между ушите ми. Беше отворена рана, която периодично човърках в страх да не зарастне. Беше като прекъснат телефонен разговор след думите "Разбра ли вече?". Беше перманентна болка, насипна парноя, вечно недостатъчна доза хероин.  И такова беше...
 - Ти коя си?  - А ти кой си?  - Ще ти разкажа по пътя.  - Къде ще ме водиш?  - На Арапя.  - Кога?  - След 3 часа е първият автобус.
 Така се започна. На някакъв доста шумен купон дойдоха куки и с нея се засякохме в гардероба в спалнята. Говорихме бързо, без паузи. Целехме се с думи и се уцелвахме. Намериха ни бързо, и двамата бяхме с цигари. Но недостатъчно бързо, за да остане "просто случка".  Аз изгубих няколко часа в бумащина и когато излязох, от нея бе останал само аромат. Търсих я, много. Нарекохме я Изчезналият Кивот. Няколко дни по-късно пристигнахме на Арапя и ми сервираха, че мацка е разпитвала за мен, чакала ме е и предния ден си е заминала. Описаха я. Нея.   Извадих от раницата всичкия алкохол, наредих го пред мен в редичка и се настрелях като чилийски патриот. И така няколко дни,   В поредната нощ тя ме събуди. Бях заспал с бутилката на пясъка. Поговорихме си някакви неща, но аз не вярвах, че е там. През тези няколко минути си мислех на другата сутрин да пребия Солето, че ми слага халюцигени в пиенето без да попита. 
 - Добре, доведе ме на Арапя, сега аз съм наред да те водя.   - Дай ми 5 минути да събера палатката.
 Така се започна. Пак.       - Имаш ли места, които обичаш? Само твои?   - Да   - Покажи ми ги. Всичките.  Беше време на път. Прибрахме се само два пъти до Варна. И двата пъти за някакви изследвания, които трябваше да си прави. Когато наближи краят на август, в една влажна пиринска нощ, тя ме събуди.
  - Имам рожден ден, стани и празнувай с мен.    Танцувахме по росата. Изпарихме я обратно.  Тя заспа малко след изгрева.    Но преди да заспи, ми каза:   - Искам да си тръгнеш днес.    Каза го с такъв тон, че всяко оспорване стана безмислено. Мило и твърдо. Целувка с вкус на сбогуване. После заспа.    Аз седнах пред палатката и писах, писах много. Неща, които никога нямаше да види. Говорих си с лист хартия, молех го, лях. В мен беше останало съвсем малко, изпразних и него. Върху листи.  Събрах си партакешите, опаковах всичко, написах й малко посланийце върху платнището на палатката и я целунах. Беше замръзнала. Завих я с якето си и тръгнах. 
  Месеци по-късно, в средата на поредното наливане (те никога нямаха край), Кюлефа седна до мен и ми подаде вестник.    - Ей тази мацка те търсеше на Арапя. 
  На некролога е усмихната. И с моето яке. Едва тогава ми просветва, че в джоба на това яке са листите, които изписах тогава, пред палатката. Някак ми се иска тази усмивка да е причинена от тях, в незнанието си да съм направил нещо толкова малко за нея, нещо толкова дребничко и често толкова нужно, колкото едно разсмиване. Усмивка преди края на пътя. Който, ако беше избрал друга просека, друго течение, щеше да я доведе днес до 40-тия й рожден ден. 
 Тук си. Празнуваш. И не си халюциген в питието.

Like twisted vines that grow
That hide and swallow mansions whole
And dim the light of an already
Faded prima donna
Metallica

И без писмата даже.
Дано и сега й е хубаво.
И на теб също.
Ай, наздраве. Чисто. От халюциногени нямаме нужда...

Faded.
But the memory remains.
Иначе много ми хареса това :
"Беше отворена рана, която периодично човърках в страх да не зарастне "
:))

Това е сигурно.
Усетила го е още в началото на пътя.
Затова е тръгнала по него.
Всъщност, било й е пълно отвътре през цялото време!
Може би дори е знаела, че това... няма да свърши за теб!
Не се е разминала с мига!
Затова се усмихва!
Когато се радваме истински, нямаме нужда от изкуствени стимулатори!
Страхотно си го написал!
Поздрав!

Жива е, щом празнуваш днес рождения и ден.

които се вместват, от понеделник до четвъртък...

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Невероятно,страхотно,неповторимо,сияйно! Има Бог.

Liubovta se izrazyava po razlichni nachini. Edin ot tyah e s usmivka... Pozdravi za napisanoto!

Много добре. :) Поздрави.