" Ако онези момчета от Осми Приморски
са се страхували за свободата си, моят страх
е да не приниза вярата си до 20 лева.
Защото това не е по-малка робия..." Бай Драго

   В началото на дeкември се наложи да посетя фирма в Драгоман. На връщане към София ме спряха две момчета на около 25. Бяха пловдивчани, които за трети път се опитват да минат маршрута на 8-ми Приморски полк от 1885-а година. И за трети път не успяват. Едното момче бързаше много, затова го оставихме в София. С другият, Ивко, не се разделихме в следващите четири дни. Беше намерил телефона на някакъв човек в Сливница, но не можал да се свърже с него. Когато най-накрая успя и си уговори среща, ме попита искам ли да се върна с него. Исках. 
   Намерихме Бай Драго едва на сутринта. Мога да го описвам с дни. Дребен, кривокрак, бяла коса, сиви очи. Усмихнат. Винаги. Покани ни в къщата си и Ивко веднага го зарина с въпроси. Бай Драго слуша, слуша и отговори с въпрос:    - Видяхте ли пред колко къщи до тук снегът е почистен?    - Пред николко.- отговорихме и двамата    - Така е. Само аз съм изчистил. Сега ще ви разкажа нещо.  Когато бях дете се подигравахме на непочистилите, мятахме кални буци по дуварите им. Хората вярваха, че лицето им пред света зависи от тях и винаги намираха време да позачистят, да белосат дърветата пред къщите, да подържат лехите с цветя. На много им беше трудно, но вярваха. Ако имаше непочистено пред някой двор, отивахме да видим дали някое нещастие не е сполетяло стопаните. Днес е друго. Други са хората, други са Боговете.     Не го разбирахме много. Казахме му го.    Следващите часове са ми подарък. Истински, незабравим, мил подарък, който Бай Драго ни подготви, изпълни и обясни. Обиколи съседите и каза на всички, че общината давала по 20 лева на всеки, който си изчисти пред дома. Изчистиха. Повечето. Аз направих "сметки" на листи от тефтера си, а той мина по съседите и срещу подпис се "разплати". Струваше му 120 лева. Като се върна, ни заведе в кафенето и попита Ивко:     - Сега разбра ли защо ние не можем да повторим похода?      - Заради парите ли? Те ли са новите Богове за които каза?     - Не само- смее се Бай Драго- те са една от причините. Казах ви сутринта, че едно време хората вярваха. Тези двайсет лева са новата цена на вярата им.     - Цената на какво?- Ивко се смее. И аз се смея. Някак не ми се вързва. Но Бай Драго продължава:     - Вярата. Дали в някой Господ, дали в Доброто. Няма значение как ще го наречеш. Цената на Доброто, което вършим. "Доброто" всеки мери със свой аршин. Различно е. Миналата зима падна много сняг и едни съседи минаха 12 километра в снега, защото бяха обещали на този ден годеж да вдигат. Премръзнали, поболяха се, ама изпълниха дадената дума. Днес не си мръднаха пръстите, докато "общината" не им даде 20 лева.      "Доброто" е някаква мъглявина, неясност, която всеки оценява за себе си. Дали ще помогнеш на баба да пресече улицата, на майка да си качи количката в автобуса или на приятел да набие някого. Няма значение. Докато го правиш, вярваш. Вярваш, че е "добро", "правилно" или както и да го наричаш. Но някой път отказваш. Решаваш, че "не си заслужава". Не искаш да даваш повече, отколкото ще получиш. Това е "цената" за която ви говоря. И тази цена пада с всяка изминала година. Отдавана спряхме да правим каквото и да било просто заради добрина. Няма вяра.    Бай Драго отваря една книга и ни чете:          "...легендарния преход на 8-ми Приморски полк. Данните са взети от книгата на швейцарския подполковник Хунгербюлер (H. Hungerbьhler — La mission militaire suisse sur le thйвtre de la guerre Serbo-Bulgare, Lausanne, 1886, стр. 114)...   За 36 часа и половина, от които 8 прекарани в почивка, частите са изминали 95 км по въздушна линия, или 140 по пътищата, в снежно и ветровито време и през планински терен: постижение, каквото историята на всички войни и на всички армии не познава. Един Наполеонов полк е изминал 145 км за три дни; описаният поход е равен по разстояние, но в два пъти по-кратко време. По сръбски източници (д-р Владан ћорћевић, Историја Српско-бугарског рата 1885, Београд, 1908, стр, 734) от 3000 войници е имало изостанали само 621."
 Чете ни много, различни неща, разказва ни... През 1978-а е поръчал да му ушият униформа, екипирал се по същият начин като войниците на 8-ми Приморски, носил същите "тежести". Изминал маршрута за 51 часа... Повече не е опитвал.     - И няма да опитвам. Надявам се на никого да не му се налага. Тези момчета (някои от които са били по-стари от мен днес) не са били някакви свръх-човеци. Били са момчета с вяра. Сред неиздържалите няма наказани. Сред припадналите няма понижени. Знаели са цената на неуспеха и тя им се е струвала висока. Нямам право да опитвам да постигам тяхните успехи без вярата им. Но това не ме спира да вярвам в други нещица. По-малки, по-невзрачни и по-мои. Ако онези момчета от Осми Приморски са се страхували за свободата си, моят страх е да не приниза вярата си до 20 лева. Защото това не е по-малка робия...

   Днес имам писмо от Ивко: "Няма да опитвам повече маршрута. Няма смисъл. Но пък всеки път като падне сняг се сещам за Бай Драго и ходя да рина:)   Опитвам се да разказавам на всички какво ни каза Бай Драго, но не успявам. Иска ми се да бях завел цялото си семейство и приятелите при него.  Но ще опитам сам да им разкажа. Не само с думи. Дано стане"
  Дано Ивко.   

Три пъти пиша коментар и три пъти го трия... еми няма как да звуча умно и да изразя това, което искам да кажа след думите на Бай Драго... Но ти си го казал!

няа лъжеш ей... аз нищо не съм казал...
ама мноу ми хареса тоз човечец. много.

Ти ги привличаш такива хора.. и умееш да ги намираш... И да ги разбираш!!! Което е най-важното :)

И ти си голяма работа :)
Знам, че ще заотричаш.

Достатъчно е да имаш Вяра...оценяването не е нейн приоритет, макар че за много от нас тя става обозрима прибирайки оценената й стойност в джоба си...
Въпрос на мотивация - казвам със съжаление!
Кой, какво и как гледа , а какво, кога и как вижда...?!

най- силната армия в Европа, която за броени дни стига до Цариград.

Затова през 1939 година сме били на 9- то място в света по стандарт и качество на живота.

Затова, щом някой почне днес да ви хленчи, шибнете му един юмрук! Днешните българи НЯМАТ ПРАВО да се оплакват от нищо!

хич няма значка кой си и колко голяма работа си...
вярваш ли (си)... :))))
ае поздрави

защо мотивацията е спомената "със съжаление"??? Точно тя ни липсва, поне в повечето случаи... мотивацията да пазим, да създаваме, да подържаме... мотивацията без да очакваме финансов ответ...
поздрав и на теб ;)

единственото, което един от "днешните българи" няма право, е да казва на някой друг, че НЯМА ПРАВО... Не ми пука къде сме били преди намси колко години... Имаме ли възможностите и мотивацията да променим нещо?

Харесва ми това писание :) Ами всеки да си го чете както иска, Вампи! А мотив има - дечурлигата. Прегръдка от мен и Чиле!

ама и той различен за всеки ;)
много целувка за Момо и мама...

фашистче мое bapha! Наставления ще ми даваш, когато ми станеш началник. Тоест на куково лято! А сега си...

разбира се, че имаш право да казваш каквото си щеш :))))
и да обиждаш имаш право, и да се плетеш в собствените си глупости :)
Нямам нито желание, нито нужда да ти давам наставления. Но четейки последното изречение от коментара ти, оставам с впечатление, че даже не си правиш труда да четеш и да обмисляш какво пишеш...
пп. слаб си в кръста, човече. Ниска летва си