Нямаше как да се откажем, вече бяхме пред входа. Охраната ни гледаше с погледа на гладен питбул, случайно засякъл коте. Тъпо и неразбиращо какво аджеба правим тук. И ние не знаем,бе пич, Саше се влюбил в няква и оная му е чукнала тук чакалото. И ей ни на. Питат ни дали имаме оръжие. Грухвам да се хиля. Облечен съм с шорти и тениска за баскетбол. Още съм мокър, току що съм излязъл от „изтрезняващото и изпикаващо нощно къпане”. Влизам в тона на обстановката. Естествено че съм въоръжен, даже в космите на гърба ми съм вплел три резервни пълнителя. Зад мен и двете Анита (Ана и Аничка) цвилят доволно. За тях това си е преживяване на осма степен. Нарязали са си мозъците на филийки с коза на Саше. Но ако не бяхме взели мацки с нас, шанса да ни пуснат тук с вида ни на разглобени за ремонт сенокосачки беше нулев. Охраната иска да ми тегли един по носа, но от друга страна сме доста тълпа и не иска да изтърва кирията. Тримата на хода събират глави в кратка дискусия. Предполагам, че сумираното IQ на охраната не надвишава това на левия ми кец, но не навлизам в дискусия. Събранието излъчва говорител и единия се навежда застрашително над мен („Як като бик и почти толкова умен”-обичам го тоя лаф, писан е за половината от кръчмарския персонал в България) и ми забива фактите в ухото:  -Ку ши стуити мирну, ши въ пусним  На един дъх го изкара. Не можах да повярвам. Някой беше казал, че ако спориш с идиот, той очевидно прави същото, и си замълчавам. Кимам , слагам подлезурски поглед номер 3 (кот кайш шефе) и сме вътре.  Нахълтваме в светая светих на съвременната младеж и замръзваме. Кръчмата е като амфитеатър обърнат наопаки. Публиката стои на земята, а сцената се издига на няколко нива нагоре. Стол, маса, барплот. Това е сценичната градация и на барплота танцуват само нимфите със статус. Дрехите по повечето жени не ми стигат да си направя чорапи.  Соле ме попутва и сочи през рамо. Поглеждам. Единият от охраната върви след нас. След като ни е взел парите нищо не го спира да ни изхвърли. Само си търси повод. Оглеждам компанията. Поводи ще има. Като гупита в аквариум с пирани сме.Дано Саше първо си намери мадамата, че ще е само загуба на време. Ние сме десет, шест момчета и четири момичета. Шанс да си намерим място някъде заедно няма. Засилвам се към бара и между гора от крака успявам да поръчам бутилка и чаши. Давам няколко кинта отгоре и барманката ми казва че след пет минути ще ни намери място. Но за Солето и Радо пет минути е много време. Отиват към кенефа да пушат. Минавайки крещят на Саше, че има три песни време да издири мадамата. Повече никои няма да преживее тук.  -Мой, ето я- самия факт, че пръста му сочи нагоре е достатъчно стряскащ  Поглеждам. Бедра и прашки. Не мога да видя какъв цвят са по две причини. Първо са някакъв вид микровлакно и второ се въртят толкова бързо, че след всеки опит да се концентрирам вярвам, че съм взел изпит за тест-пилот на изтребители. Ани се навежда до ушите ни и запява:  -Очите ти, ши знайш, кат фарове на джипка, ши знайш.- Мацките се заливат от смях.  Саше се протяга и с усета на снайперист успява да закачи с пръсти двата сантиметъра плат около кръста на нимфата. Тя се навежда и се заговарят. След минута Саше се обръща към мен: -Голям Джак Даниълс с ред бул.  Смях, повсемесен. Мацките и Магуна са се обзаложили колко време и трябва на бар-дамата (буквално) да стегне Саше да я пои и колко нагоре в скалата на гъзарията ще е поръчката. В общи линии всички са познали.  Мацката от бара ме пържи с поглед изотгоре и прикляква до мен. -На мен ли се смеете?- гледа ме в упор.  Хубава е, разбирам Сашето. Но и съм наясно, че не случайно е „на бара”. Това е нещо като поршето (ланците, бутилката уиски на масата) за мъжете тук. Статус.  Решавам отведнъж да тегля чертата. Квото стане. -Абе, ти достатъчно вътрешна ли си тук? Ако ти дам кинти ще навиеш ли DJ-я да пусне „Тигре тигре”?  Очите и светват. Взема двайсетолевката и както е клекнала на бара се завърта към персонала. Парите изчезват, барманката забързано се изцежда нанякъде, а аз поглеждам Саше. Разбрал ме е. Вече е кимнал на компанията и си тръгваме.  Някой е издърпал пафкаторите от кенефа и сме навън. Тръгваме бавно към плажа и Соле объркан пита Саше.  -Какво стана ве, не върза ли?  - Мани. Не ми беше за едното ебане. Надявах се на нещо по-сериозно.  Разбирахме го. Всички.

от теб ще излезе страхотен автор на хип-хоп и рап текстове:))) сигурен ли си,че нямаш живи роднини в Русе?! ;)
поздрав с едно мое любимо парче:
http://www.youtube.com/watch?v=2GYSei66Rh4&feature=fvst

Горкият!:))
Поздрав!

а заклей съ :)
имам много близки приятели от Русе и тва е, сигурно съм клъвнал нещо.
Мерси за поздравчето
тази музика не е много моя свят, но пак, благодаря ти

не знам дали е горкият... все си мисля, че ако ще има разочарование, това е правилния момент, преди задълбавката...
поздрави и за теб

Сега сериозно, 1:25 вече 2ри ноември, хубав филм гледох, но тъжен като настроението ми...а този текст ме накра да се усмихна...добре сте я подредили мацката...и съм съгласна,че е било правилният момент за разочарование, но вярвам, че твоя приятел ще си намери това, което търси не всички момичета са прашки и чувство за "статус" =)
Поздрави

и сега сериозно. Моят приятел вече успя да намери жената, да я изгуби, да падне, да стане и да успее. Това са историите от времето, когато... Абе изби ме на носталгия по времената с многото приятели. За настроението ти (тъжното) наистина съжалявам и се радвам, че съм те усмихнал.
Поздрави и на теб

Е в моментите на носталгия се раждат хубави неща няма лошо ;) Колкото до настоението ми, когато денят започне с BON JOVI, няма особено значение каква е била вечерта, но и на теб благодаря, че спомогна за поправката в системата ми ;)

HAVE A NICE DAY ! и да ни радваш още...

Пълно е с мъже, които търсят любов, а попадат на курви...Но... да не губим кураж за следващия тираж..
Много интересно написано . Харесвам хъшлашкия ти стил..
поздро...

хашлак съм до подковите, ако питаш любимата :)
поздро, хммммм, бро ? :)
лек ден

като написа това се сетих... Някъде по света броди един созополски моторджия... Брутален фен на Bon Jovi и поради това известен като Джовката. Той умее да оправя настроение. Винаги можеш да следиш историята на околосветското му пътуване на
http://www.fireinside.bg/
За него някога ще има отделен пост, но още не му е дошло времето...
И хубав ден

Ще посетя страницата непременно ;) Заинтригува ме с този прякор...

прочети целия дневник, заслужава си...
Аз поне много научих от едно "чуждо" пътуване

Тъй като днес ще ми бъде малко натоварен денят ще разгледам по-подробно довечера, но вече в блога ми има линк към страницата... =)

Верно ли?
Мамка й, порше нещастно!
Жалко за Сашето!
Тц-тц-тц....
:)))))))))))))))))

Ако имам кахъри в работната среда, ще си носиш кръста. Разпръхтях се като разгонена кобила на халюцигени :)
мерси ти де....

очаквам продължение...

благодаря ти много, ама тая работа с продължението не я виждам...
Но все ще измислим нещо :)

страхотно!

благодаря!

ми как разказваш

това ме радва... и ти ми харесваш...

всяка вечер ги гледам таквизи типове :)

кои типове Васко ????
Абе, ти не отиде ли да ??? :)))

чудно разказваш:)))))))))

Свежо!