за момичето, което ме накара да сменя очилата.
Благодаря ти                          
 
Приятел с проблеми. Поради докторска грешка преди години му се налага ужасно гадна операция. Пета-примерно. И не последна. Та го заведох в прословутата болница. Карах около три и половина часа и имахме достатъчно време за разговори. За дребните кахъри, за големите нерви, за Великата Несправедливост. Наредихме всичките си проблеми на тезгяха и нищихме, нищихме...  Минаха няколко дни и отивам да си го събирам. Намирам го в средата на разговор с красиво момиче. Около тях купчина патерици, в ортопедична болница сме все пак.     Момичето се казва.... хммм, Уинки (спонтанно, нямам идея дали ще се обиди, ако попадне на този пост) И е на 24 години. Слушам я около половин час и настръхвам. Не исках да се разделям с нея и след няколкото прекарани часа заедно.    Тя е от малък град в България. Родена е без едната от двете кости между коляното и глезена. По-голямата. На единия крак. Когато е била на шест години доктори от Германия и предлагат да й удължават крака, докато открият някакъв начин да оправят проблема с костта. Мести се цялото семейство и тя започва училище в Щутгарт.  До 13-тата си годишнина живее и учи там, като два пъти годишно е в болницата за ужасно болезнени операции. В един момент се оказва, че вече не могат да си позволят този живот и се връщат в България. Започва направо 8-ми клас в математическа гимназия. Без никога да е учила на български и без да има нужното ниво по математика (изтървала е даже и потготве). Завършва я, като през това време пътува за операциите и рехабилитациите до Германия. И кандидатства архитектура в Щутгарт.  Когато се запознавам с нея, тя вече пише дипломна работа. Не спира да се хили. Патериците са част от нея, никога не е била без тях. Разпитвам я директно за начина й на живот, за проблемите около това, за трудностите, за чуството „да си дефектен”. Отговаря ми.... С усмивка.  След 15 кафета, чайчета и пр. я качваме на влака. Пътуваме обратно. След много време приятелят ми ме поглежда. Виждам, че иска да ми каже нещо, но очите му са насълзени и иска първо да си изчисти гласа. Чакам. Карам. Казва го  -Баси, а ние си мислим, че имаме проблеми...  Мога само да кимна. Буца в гърлото не ми позволява даже да се съглася.  

Това са истински силните хора.. Които въпреки всичко имат волята за живот, вярата и никога не се предават!

благодаря, че разказа това!

Благодаря ти, че сподели с нас тази история. Такива са силните хора, като това момиче...
Хубав ден!

Когато не иска - живурка!:))
Много позитивно ме зареди в този мрачен ден!:)
Поздрав!

Много е силно, защото е от живота. Едно време баба ми казваше, че хората родени с недъг са белязани от бога. Важното е да нямаш недъг в душата. Това е по-страшно.

Невероятно формулирано. И да се опитвам не бих могъл...

че все пак духът е по-силното начало в нас.
Поздрави!

Писах на тази тема, сега ще потърся линк.

Ето го:
http://tera.blog.bg/drugi/2009/07/15/ochi-na-chetiri-lapi.364016

често го виждам с права лопата или с друг инструмент - сади дръвчета и се грижи за тях...

Възхищавам се на такива хора!..Чудесен постинг!

Прекрасен пост!!!:)))))))

Вapha, поздрави и от мен за постинга! Аз самата съм си казвала думите на твоя приятел и то няколко пъти!

днес се замислих колко дръвчета съм посадил аз през досегашния си живот...
И как има хора "без" една ръка и "с" една ръка...
И кой от нас двамата има повече ръце...

"Браво" какво друго! Благодаря, че го разказа!!!

Дали е истинска история, дали е измислица до някаква степен-без значение. За нас, не за момичето. Защото трябва да можем "да сменяме очилата".
Позволявам си да те накарам да прочетеш " Бели лястовици на плажа". Постнат в блога ми август тази година.

Доколко може да е лъжа болката? Или доколко може да е истина видяното? Искам да е измислица, въпреки, че бих се мразил да измислям болка.
Благодаря за разказа.
Красив е

А аз съм се затворила и уча за изпит, който е след има няма 25-6 дни, за който реално погледнато се подготвям вече 4 години в немска езикова гимназия и си мисля, че от това зависи образованието, професията и от там и живота ми...КОЛКО ГЛУПАВО!
Такива истории ме връщат в изходна позиция и ме карат да се замисля какво всъщност правя и колко възможности имам, които липсват на други, а аз не забелязвам! Възхищавам се на хора като това момиче!!! Желая й успех, въпреки че не я познавам!!! Нейната сила зарежда дори предадена чрез трети лица! Благодаря за историята, bapha!

Приятен и УСМИХНАТ ден!

Не мога да спра да настръхвам след прочетеното!

Изчетох всички коментари и нямам какво да кажа повече. Просто се възхищавам на такива силни духом хора! Животът трябва да се живее така, че когато почувстваш края, да му кажеш : Родих се, живях и те победих!
Благодаря за хубавия разказ.

Не бъркай нещата. От този изпит наистина зависят
"образованието, професията и от там и живота" ти. Не го подценявай. Аз го направих след същата гимназия (може би в друг град). И сгреших.
А относно връщането в "изходна позиция", мен лично случката ме бутна напред, много.

baph, моят баща живееше само с една ръка. Загубил дясната при падане от дърво; така твърдеше майка ми; баща ми не позволяваше да се говори за това у дома.
Никога не ползваше дори отстъпката си за инвалид за градски транспорт. Нямаше повод да се замислиш - този човек инвалид ли е - толкова деен и активен беше. Ако питаш хората, които го помнят, ще кажат - да бе верно, ама така ли беше? с една ръка ли беше?
Загубата ти отваря очите за това, което истински си струва и това, което искаш да остане след теб.
Респект за текста.

Понякога ми се иска да вярвам, че някой някога ще каже подобни думи и за мен. Дори с двете ми ръце. Поклон към баща ти и хората като него. Дано успеем да достигнем техните сили.

Baph, аз не искам да достигам неговите сили.
Искам да постигна моите си.
Искам този живот да бъде моят си; както техните са си техните и на никой друг.
Имаш чудесни текстове. Благодаря за това, че ги споделяш.
Поздрави,
Албена.

Какво да напиша след прочетеното?Не знам!Повече от хубаво е,че има такива момичета!С патерици и с усмивка!Поздрави!

Един човек носел на гърба си тежък дървен кръст. Бил много уморен и се помолил на Бог да свали тежестта от гърба му. Бог го завел в една стая, пълна с кръстове и му предложил да си избере друг. Имало много и с най-различна големина. Човекът се огледал и избрал най-малкия. А Бог му казал: "Това е кръстът, който носеше."

Някои за порязан пръст само се опитват да станат център на света...
Размаза ме тази история!
Страхотно!
На такива хора като момичето духът им лети с километри напред пред тялото!
Замислям се в случаи като този...какво е всъщност материалния човек без нематериалното в същността си и отделими ли са те...
Раждаме се уж еднакви, но различни от самото начало. Дори при близнаците е така.
И в астрологията е така. Звездите полагат, а човек разполага. Всичко е въпрос на свободна воля, на характер, на ценности...
Страшно ме развълнува написаното!
Къде са ни проблемите...
Здрави физически и духовно като свободни хора трябва да продължим борбата си за промените в собствения си живот, който зависи от нас самите!
Сърдечен поздрав за теб!

отрезвяват и приземяват.
Поздравления за написаното.
:)

Моля не се сърдете, че не съм отговарял на отделните коментари. Това е тема, която не искам да предъвквам. Благодаря, че бяхте тук, че го прочетохте. На някоя по-весела тема ще си говорим повече (вярвам). Лек ден