Една тема, която ме занимава от седмици...
 В крайна сметка реших да пиша само това , което ме занимава, не и размислите.

 

В този момент някъде е Джовката. И го боли глава. Боли го защото е с главата надолу. Всички хавайци са така. Сигурно за това са толкова умни. И Джовката поумнява, осезаемо. Въпреки, че днес греши. Не ние, той е с главата надолу. 
„Спомняте ли си, когато ви казах, че сте надолу с главите? Може би е късно да ви светна, че тогава не трябваше да се притеснявате да се изсулите от планетата, защото бяхте само на чорчик. СЕГА сте надолу с главите, ама право надолу - ако хванете един глобус и тикнете с пръст ама точно от другата страна на България, само че малко по на юг, ще получите къде се намирам - ей там горе, далече над вас.”    Става дума за една мечта. За един мечтател с достатъчно приятели, които да му ударят рамо на правилното място и време.  И за сбъдването на тази мечта. За реализирането на план, но без план. Всъщност плана е много общ.    ОКОЛОСВЕТСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ.  Сам. Лъжа. Със Скитник. Скитник е неговия мотор. Мотор, който не е правен за околосветско. Но успял да мине хиляди километри без път.  Джовката е един сладък безпътник на път. На изток. Докато се върне на морето.Черното. Следя как напредва, следя неговите проблеми и се уча. Колко лесно е да вярваш. И да успяваш. За няколкото месеца на път се е променил много. Не че съм го познавал преди, не. Просто без да искам следя с него и промяната му.Осезаема е.  Благодаря му много за моментите…  Много неща могат да се напишат по темата за мечтите. Сбъднати.   Но причината да напиша това е друга.  Майката на пътника. Във неговия дневник, тя пише редовно. Дава му съвети, превежда му думички. Дори и като знае, че това се е случило преди седмици. Просто дневника върви така. И един ден  когато някой я пита как се чуства....  Тя отговори с това:   „честно казано, няма и секундичка да не го мисля, дори и сънищата са за него. Има само огромно желание да не беше заминавал никъде! Обаче каква майка ще бъда, ако прекърша мечтата му?! Остава само горещо да се моля за него и останалите месеци да се изнижат като един миг!Pадвам се само, че синът ми ще се върне от това пътешествие много по-богат духовно.Само да е жив и здрав и все така да среща Добри хора по пътя си.А майките неизбежно остаряват по-бързо :)В кръга на шегата, чувайки бръмчене на мотор, изпитвам непреодолимо желание да нахраня, изпера и дам покрив над главата на моториста :)”      Майка.   
Това е страницата му
http://fireinside.bg/index.php

а това е последната новина от него. С най-лошия път зад гърба си

http://www.bulgarica.com/

Лек път Джовка. Искам да се запозная с майка ти.  

Poznavam Kosta... Na put li e naistina?
URA za Kosta

благодаря! винаги "добро пожаловать" в созопол! колкото пове4е такива приятели има коста, толкова по-лек 6те му бъде пътя !

сега видях , че някой е сложил линк във сайта на Коста.
Наистина пожелавам лек път на сина ти и ще се радвам да е безпроблемен.
Приятел е силно казано, даже не го познавам.
Но ще се обадя като мина през Созопол, обезателно.
Лека вечер на теб и по-малко безсънни нощи.

Винаги сьм казвала на коста, 4е отно6ение кьм майката характеризира 4овека. твоето отно6ение по прицип добре ли4и! благодаря още веднъж за добрите мисли! и нови хубави разкази!

този сайт от известно време. Момчето е страхотно и разбирам майка му!!! Успех и на двамата ;-)))

впечатлих се, защото е готов да си гони мечтата по целия свят.
Точно си мислех, че на мъжете им е по-лесно в тази насока, защото ако една жена тръгне по този начин, не знам какво би й се случило по пътищата.
Тогава прочетох, че се е засекъл с една англичанка Тифани и заедно си качили моторите на някакъв кораб. И се замислих, че сигурно тази англичанка (не я знам какво представлява) вярва, че кралицата я пази. Може и така да е - ако й се случи нещо по пътя Англия ще опищи целия свят. Но за България малко се съмнявам.
Господ да ги пази и двамата и всички волни пътешественици!
Успех! :)