Мой миличък, мъничък спунк — каза тя нежно. — Знаех си, че най-сетне ще те намеря. Не е ли странно? Обиколихме целия град да търсим спунк, а той през цялото време бил точно пред Вила Вилекула   Запознахме се на гарата. Аз се прибирах от някакви веселби, а тя от концерт в Сърбия. Заговорихме се още преди влака. На Централна гара. Баси името. Нищо централно няма в нея. Бях спрял пред една баба, която продава билети. Винаги спирам пред нея. Тя ми продаде първото билетче за СГТ преди няколко епохи. И тогава беше баба. Винаги исках да я заговоря. Никога не го направих. Просто стоях и я гледах и си играех различни диалози наум. Какво е за нея Промяната? Дали тя е усещала нещо да се променя, освен цената на билетчето?  Гласът прекъсна размислите...  - Тя и часовника са вечни.  Правеше същото като мен, гледаше бабето. Не спряхме да си говорим, докато не слезе в Плевен. Влакът остана наистина празен.        
  Връщаме се от  Рила. Обикновено имаме купета в кушет-вагон, но този път нещо се е объркало и се возим във втора класа.  Събуждам се някъде посред нощ. Тъмна и тракаща. Завит съм с купища крака, някой от по-хуманно настроените са с обувки. Пуши ми се. Знам, че ако запаля тук никой няма да усети, но не вярвам да си докопам цигарите. Прецапвам през тълпите и отварям вратата. Въздухът в коридора ми се струва по-чист от рилския. Паля цигара и още сънено посягам към флашката с водка на врата ми. Нищо не може да оправи гадния вкус в устата след сън в БДЖ. Тръгвам към вагон-ресторанта с надеждата поне кафето да е над нивото на всичко останало.  И там е тя.  Сядам при нея. Нямам представа какво мога да й кажа. Да се опитвам да й обясня колко се мразех, че не й взех телефона, че съм ходил няколко пъти на купони в Плевен с надеждата да я срещна случайно, че съм я описвал стотици пъти на всички плевенчани, които познавам? Тъпотия. - Имаш ли време?- въпросът й ме хваща леко неподготвен. Ваканцията ми свършва след десетина дена, но на лекции и без това не ходя. Имам време до сесията.  - Имам. Твое е.  Слизаме на гара Левски. Аз с раница, тя с голяма чанта през рамо. Ако има място, отрязано от света, Левски му е столицата.    Късно вечерта сме пак в Рила. Опъваме палатката някъде между Паничище и езерата. Изморени сме от безкрайното пътуване с влакове, автобус, на стоп. Но сме тук.  На втората вечер спираме на голо плато над езерата. По пътя събирах всички клонки и храсти и имаме огън. Поне за кратко. Колкото да изгорим боклуците и да я погледам.  Който не е виждал звездното небе над Рила няма да го разбере. Кара те да говориш тихо. Да не пречиш на звездите. Студено е. Виждам дъха си. Звездите са на края му.  Когато си лягаме в палатката, разговаряме за първи път дълго. Още не знам защо ме взе с нея, това си е нейно пътуване.  И противно на очакванията ми, не преживява драма. Просто се маха. От скуката. От поредната недообмислена авантюра, от поредния семеен скандал. В чантата е всичко, което й трябва- дрехи и паспорт. Разговаряме до сутринта. В един момент се усещам и я питам: - Защо пътуваш към Варна? С кораб ли се махаш?  Гледа ме много дълго. Става и излиза от палатката. Виждам я как потръпва от студа, но не мърдам. - Харесва ми тук, ще ме доведеш ли пак?  Искам да крещя, че не съм сигурен дали като се събудя ще е още до мен, дали утре като се обърна пътеката зад мен няма да е празна. Искам да я пренеса до мен, да я завия в чувала и да я увия с въжета. Да я пускам с рапел до низините. Но мога да кажа само - Да. Бих искал. Кимва замислено. На сутринта до мен има само бележка
„Пътувах за Варна да те намеря. Не трябваше да ме оставяш да сляза от онзи влак. Сега мога да тръгна. Доведи ме пак тук някога. 
                                                      Спунк”   

Ето това е: Пипи и Serendipity* на едно място. Имаш стил. Браво!

Mацките, за които разказваш винаги са адски специални...Би било хубаво тази история да има продължение...И същевременно не би било, защото така си остава неповторимо загадъчно в духа на Рила. Тази история ми напомни и за моята вечер до езерата :))
Поздрави

не можеш да си представиш как уцели бингото с този коментар. Идеята дойде от разговор за кънки на лед.
благодаря де... но все пак, cтряскащо близко си :)

Хм, а ако не са, има ли смисъл да се разказва?
Ама и ти само за такива разказваш ;)
Твоята вечер... повтори я

.

Е няма разбира се, но все пак ми правят наистина страхотно впечатление тези истории и ме вдухновяват за един хубав ден, колкото и задачки да знам, че трябва да свърша :)) Колкото до моите истории не се отклонявай сега коментираме твоите :РрР А моята вечер няма да бъде повторена, защото не би могло, но бих си направила нова на същото място (или в близост де ;) )

така и трябва...

Навя ми нещо...магично, ефирно...както когато духнеш глухарче, пожелаеш нещо и гледаш как се реят във въздуха крачетата му...
Поздрави и хубав ден!

"крачетата"?
никога не съм знаел как се наричат, но
"и гледаш как се реят във въздуха крачетата му..."
си звучи направо перверзно :)
лек и на теб

Къде пък го асоциира с перверзно? :))
Нямах това предвид, не свързвам ефирността с перверзия.

ти какво мислиш си представя един мъж като гледа "как се реят във въздуха крачета" ?
Разбрах те естествeно, но не се въздържах да си развея "мъжественоста" :)))

нали ?:))
/за дъхът, обрамчен в звезди ти завиждам злобно/ :))
Поздрав!

Kакво завиждаш, ей къде е Рила, зад ъгъла, звездите и студа са си там :)

звездите над Рила, особено през августовския звездопад!
А "спунк" не се ли появяваше за първи път в Рабле? Замръзнали думи ;-)))

Дай му телефона на тоя Рабле да поспори с дъщеря ми :)
Aз редовно търся спунк из къщи... Който и да го е измислил, понякога го мразя...

дано младите накрая се вземат :) Стига се разминаваха ...То от разминавания, сума щастие остана несбъднато. Или пък, така е по-добре? Бе, знам ли!

тез гълъбчета се взеха, потвърждавам

и аз това викам, кат са аресват младите, да съ земат.
Ама то луди глави слушат ли...
пък кот стане, в крайна сметка...

дъщеря ти под звездите в Рила ли е зачената? супер :)

и да беше, със сигурност нямаше да е единствена, с което оригиналната ти идея за уникалност рухва... ти не каза ли 4ао?

нещо не разбрах ама няма значение
аз си мислех (и надявах) че историята има продължение, но явно гравитацията си е казала думата в крайна сметка. жалко

сега ме замисли... баси яката идея , по никакъв начин не ми е хрумвала като продължение...
но такова няма. Поне не в моята глава...
Ако на теб ти идва нещо, прати ми линк, ще се зарадвам.
лека

Всъщност, красотата е в разминаванията. Сбъднатото щастие често се оказва по-голямата трагедия, както казва чичко Оскар. Особено когато двама души имат различна представа за щастие.

пу да не ти е уруки. Да почерпиш чичо си едно от мен :)

За първи път влизам в блога ти и от прочетеното установявам,че пак ще го направя...:)
Поздрави!

хе, като на Мохамед не му се ходило до планината, сговорната дружина му я донесла... И ето те тук.
Ами добре дошла, ако нещо има кахър с правата, говори с Киану Рийвс, той ми е адвокат ;)

Ех, човеко, бъркаш ми в сърцето...

Като каза "бъркаш ми в сърцето" се сетих за филма Индиана Джоунс и храмът на обречените :)

как? Има ли история, искам я. Това е само случка, окомплектована от разкази, мечтане под рилско небе, един дъъълъг (и пиян) разговор с любим човек и размисли на едно момиче (по малко от всичко). Но не е нещо, което не се е случвало, просто не на мен.
И да бъркам, дано не е с теслата.

Пак са се разминали...

аз пък мисля, че са се намерили.
Най-малкото са се разбрали.
А е хубаво да си наясно

Приказна приказка под приказното небе на приказна Рила...Приказно вдъхновение за приказни сбъдваемости в следприказно очакване...за приказно продължение...:)
Приказното ни въображение може приказката да продължи и в приказна реалност да я превърне...:)

Чуден разказ!!!
Приказна вечер за теб!

Приказното въображение, да. То трябва да си изгледа филма. И да, може да продължи.
Приказката.
Чуден ден на теб :)

Написах няколко от онези неща..
писах, писах и след т`ва туто финито..
(еврифинк из сгъбяса себя
гоу хорс ту дъ ривър
демег
отиде коня у ряката)
Бях го копнала, но..
оказа се, че след това се замислих
и копнах друго и
всичката онази красота на изказа ми
сега е някъде там
в нищото..
а беше красива - красотата, за нея казвам, че беше красива..
Днес ми е някак си странно приятно..
Ти пишеш увлекателно..
дори и аз бих ти казала:
"Благодаря за сълзите, успя да ме разплачеш..
и да, знам, че се надяваш да е за последно, защото
не е това целта.."
ХА
СТана ми тъжно..,
че не си спрял мацката тогава когато влака.. и.. другите неща..
тъпо..
не за усещането,
а за това, че факта приключи..
Красив си.. (само днес ще го чуеш, защото така)
Мисля, че прекалено дълго си позволих
да почивам
следобедно..
Казах си стига (Данон активия)..
за днес нещата бяха ясни
да видим за утре..

мноу яко, ама сгъбясването с лук ли го харесваш (да тъ черпам един вид) и коня гат отиди у ряката е уент ин дъ ряката, щот нал риййш вечи е нагазил.
тъжно не бива, тя мацката без мен повече цъфти и връзва (споделиха запознати на познатите)
а дълга почивка няма, и тя като лъжата, краката не стигат земята.
приключването, тъпото... и малко омразното, да, разбираемо
пп. всъщност се радвам , че се е изтутофинитило, харесан(а) си сресан(а), ама рошавото по-хубаво се вее

верно си изкелиферчен, но така си си хърби :P
готино ми е да отлафя на ответа
щот ми кефна и е яко на моабета
ХА
сгъбясването не ми върви на лука, но пак можеш да ме почерпиш... не е задължително черпнята да е предназначена за устата :)))
Все едно от простотиите дет ги ръся, кефиш просто..
Казвам НЕ на войната, НЕ на дрогата, НЕ на сектите.. днес е подходящ ден да изкрещя ДА, ако не на рошавата ми глава, то залагам на рошави мисли през деня :)))
РР: готин ден мистър, просто се закачам

ако ще и да няма лук. почерпката е почерпена, но не и изчерпана. Докато рошавееш омахленена и си развяваш Д(а)-то из вилаета на къдравеещия ден се замисли и за бедните сектанти, на които ако кажеш ДА ще им се загуби смисъла на живота и ще си изсъхнат безмислено безборбени.
А моят ден го накъдри на ситно, пуделея с усмивка, ако и да не е за устата
:P :P и на теб да ти се вее байряка на пилона, високия

много ти благодаря за думата пиЛон.. не знам защо, но я асоциирах с пиРон.. мдаааа ХА, знам, че пиронът е крепежен елемент, но аз си мисля за жп гара ъммм много готино усещане, ъъъ ще плачкам споменно, горе ръцете виноват си (последната дума да се прочете с ударение).. да, знам, знам жепейсия изказ е пЕрон, но.. мойте мисли са толкова изкревени особено днес, че и аз не знам защо правя граматически грешки дори когато си размишлявам на ум,, пилон, пирон, перон, то си е... м..... Случвало ли ти се е, да те е яд, че грешиш.. непрекъснато греша дори когато не е така.. вероятно логиката е в грешката, но .. хъхъ ако знаеш колко ме е яд да ме е яд пфуууу :)))

РР само казваш и спирам да спамя :) но съм сигурна, че ти е все едно.. хохо хайде отивам на обяд

за думичката искам. За мултиплицирането и варирането- с отстъпка. Греша предимно наум, за останалото имам време за корекция.
И като каза грешка... Ми дойде грешна дрешка, което идва да покаже, че се притеснявам да не се окапеш на обяда, вкусния. И да те доядее на яда ми относно яда ти. Ама нейсе. Да ти е вкусно окапано
пР. тцъ, ни каам

първо да си платя:
1. http://213.91.177.8/photos/01-05-2009/leva/6/pic2.jpg
+
2.http://razkritia.com/wp-content/uploads/829.jpg
с отстъпката :)

Хе хе, затрий притесненията, не успях да се окапя.., но попринцип винаги по навик си замятам по някоя друга салфетка върху коленцата си :) така че няма да се наложи да сменям дрешките :) Но ако се бях окапала, ъъъъ, тогава сигурно много щеше да ме е яд както не обичам да ме е яд ХА

РР Хубаво е времето, в смисъл, че имаш време за корекции, аз обикновено бързам като теле, греша после влизам, редактирам.. но вече най вероятно съм се изложила.. а така ако сбъркам анонимно, тогава направо ще си потъна в земята от срам, хъхъ, няма да има как да се поправя - сещаш се.. но който не е грешал как беше лафа библейски, нека тогава той хвърли първия камък :P

брои се, зех ги.
Анонимките грешащи и грешните анонимки не ги бъркай, едните помисли са ни разликата :)
камънака лафски (лафа каменен?) си важи , ама аз все под купа се оказвам. Излагането витриненото не ми е повкусно, окапващо ми е от класациите, а класирането по заможност от едно леке зависи.
В земята потънала и Атлантида или се е океанила, може и тя от срам да го е сторила, щот видиш ли паднал й гарда, каменния. И се оказал лафа библейски един блъф, никой не греши, а Атлантида зарината...

знаех си, у мойто мене липсваше съмнейшън за твойто тебе, че шЪ ги откажИш :p

Eх така и не можахме отново да се намерим, но бе незабравима нощ. Нищо, че вместо звездите на рила гледахме лунната пътека в Обзор. Благодаря ти за спомена.

когато от чужди думи извадим наши си топли спомени...
Радвам се, че намери твоя тук...

дишам да те чета
и ПАК,
и ПАК.. хубаво ми е..