Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2009 10:27 - За красотата в уроците. И простотата им.
Автор: bapha Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9354 Коментари: 39 Гласове:
28



Бяха години свищовски, придунавски.   Като типични 18-годишни се носехме по потока на нагона и не си спомням някой да се е борил. Имахме квартира на улица Черни връх и носехме обувки и тениски reebok blacktop, не защото ни харесваха, а защото в повечето случаи не можехме да говорим като се прибирахме и стигаше да покажем на таксиджията надписа. Той съответно никога не разбираше и ние се мислехме за много умни. Имахме дискове на Ice T и каси със същото питие. Не ни харесваха, но това беше музиката и питието за Студен Т(и). Мислеха ни за рапърчета, не им спорихме. Бяхме много умни за тях. Пушихме Assos и не можехме без него. Наричахме го Sossa за салатата на живота и без него тя не ни бе вкусна. Гонихме всичко, което ставаше за гонене и с времето критериите падаха. Защитавахме гледните си точки със зъби и нокти и често ги губехме. Ходихме редовно до спешното отделение за някой нов шев или гипс и чакахме докторите да си догледат „спешно отделение”. Събирахме цялата реколта от венерически болести и си ги дарявахме за именните дни, на тях не се канело. Бяхме без(д)умни. Имахме приятели, за които си давахме (редовно) фасадите, но нямахме ценности.    Но понякога през деня ни минаваша някой, който ни даваше да раберем.      Със Шарки стоим на пътя за Бяла. Стопираме, защото изпихме всичко. Пияни сме, но ни е гот. Шарки е добруджанец и сме в една посока. Викаме му така, защото има огромен нос. Забранено му е да плува по гръб, защото всички излизат с писъци на брега. Спира някаква лелка с бяла жигула. Не ни пита за къде сме, спира и отваря вратата до себе си. Сядам до нея и докато Шарки се бори с багажа и земното притегляне, виждам че плаче. Притеснявам се, май дори изтрезнявам. Тя среща погледа ми и се усмихва вяло. - Бързам. За Айтос съм. Обикновено в конфузни ситуации губя думите. Забравям ги. И тук така се получава. Измърморвам нещо от сорта, че не бързаме за никъде и да ни остави където й е удобно, не искаме да й губим времето. - Мама почина вчера. Днес е погребението. Ще успея.  С това  диалога замира. След малко започва да ни разпитва обичайните глупости, ние отговаряме с обичайните заготовки и с това се приключва. - Може ли да спрем за малко в Попово, трябва да купя цветя?  Нас това ни радва, организмите си искат своето.  В Попово спираме до автогарата. Преди да слезем до колата се изсипва цяло семейство и започват един през друг да говорят. Родители, две деца, дядо. Пътуват за Провадия, щерката се омъжва. Единият автобус не дошъл, другият се счупил. Майката нарежда, бащата се моли, децата крещят. Ще закъснеят. Казвам на лелята, че може спокойно да ни изсипе тук и да вземе тях, но те са прекалено много за една кола. Отиваме да пикаем, Шарки си остъргва джоба за стотинки и купуваме една бира. Излизаме от автогарата и срещаме лелката. Стои до нашия багаж. Оглеждаме се за колата, не я виждаме.  - Мама почина вчера.Не бях до нея. Не мисля, че бързам толкова. Елате да ви почерпя кафе.





Гласувай:
28



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gkowachew - Хареса ми историята!
21.11.2009 10:44
И много добре е написана! Поздрави!
цитирай
2. sowhat - хахаха
21.11.2009 10:47
а брак не ти ли предложи?
хахаха
цитирай
3. bapha - gkowachew
21.11.2009 10:50
Благодаря ти. Шъсссстарая :)
Лек ден на теб и не пускай пердетата
цитирай
4. bapha - sowhat
21.11.2009 10:51
после ходи обяснявай... тези съботи взеха да ме притесняват :))))
цитирай
5. sowhat - аз само да вметна
21.11.2009 11:06
внимателно с напитките
хахаха
цитирай
6. bapha - sowhat
21.11.2009 11:07
днес владея положението, служебното...
Не се пускам толкова лесно по пързалката заради единия джаз ;)
цитирай
7. sowhat - бива бива бафа
21.11.2009 11:43
дръж се
цитирай
8. анонимен - залипсваха ми онези години.
21.11.2009 14:09
Със соу ме връщате много назад днес, когато правех щуротии, пътувах на стоп и животът беше песен и дните (ако изобщо хващахме кога започват и свършват) - купон без край.

Имало е хубави хора като твоята лелка, някакъв обяд с кебапчета по пътищата си спомням. :)
цитирай
9. tili - И аз бях стопаджийка
21.11.2009 14:30
едно време, след това - малкият ми син. Изглежда, че безконтролното скитосване ни е в кръвта, но само добри хора съм срещала по пътищата. Благодаря ти, че ми припомни и това ;-))) Животът е хубав, урааа!!!
цитирай
10. bapha - animo
21.11.2009 15:36
днес такъв ден се получи :)
леко стопаджийски.
чак толкова назад ли е? :))
цитирай
11. bapha - tili
21.11.2009 15:38
хубав е, нали?
Безпроблемни километри на следващите пожелавам.
И само добри хора да срещат
цитирай
12. анонимен - bapha,
21.11.2009 15:40
годините нямат чак такова значение, връщането назад е невъзможно. Узряхме, станахме сериозни, с ангажименти и отговорности към децата. За някои от нещата, които съм правила, май е по-добре никога да не научават. :)
цитирай
13. bapha - animo
21.11.2009 15:48
ха, съвсем наскоро си мислех, че ако трябва да си разказвам живота пред деца, ще ми трябват около 3-4 изречения време ... :)
но пък пътувам на стоп, лятото ми се случи за последно. Маршрутката Бургас-Варна нещо ме изкриви и слязох. Същото е. Само дето днешните шофьори имат много повече грижи на пътя и нямат врема за разговори.
цитирай
14. анонимен - не съм пътувала от студентските си години,
21.11.2009 15:55
дори не знам дали бих го направила отново (сама). Сега, като пътувам, виждам само млади момчета да махат. Девойките махат също, обаче с друга цел, те са на работа. :)))
Няма много стопаджии и дори не знам дали им спират така често, както преди години.
цитирай
15. bapha - има
21.11.2009 16:08
покрай морето лятото е пълно с палци.
И твърдят,че върви.
Но не е както преди. Сега стопаджиите са след проститутките, куките и бензиностанциите. Поне по това, което съм видял.
цитирай
16. inel379 - Топла вълна мина през мен!
21.11.2009 19:18
Невероетен финал! Май повече от невероятен!
Моят вуйчо никога не престана да качва стопаджии, независимо от постоянно заливащите ни съобщения за ужасни случки, свързани с насилие над водачите.
Много вълнуваща история. Болката прави сетивата ни по-чувствителни. Ставаме по-добри, по-състрадателни, съвестта не допуска равнодушието да доминира.
Много нежност за теб!
цитирай
17. martiniki - непознати са ми приятните емоции
21.11.2009 20:18
от подобни срещи, нямам случай с автостоп, в противовес на многото стоп-случаи,
от прекалено възпитание предполагам
вярно, че пушех Asoss преди 19-20 години
добър урок по човечност, bapha
цитирай
18. bapha - inel379
21.11.2009 23:13
браво на вуйчо ти. Дано да ставаме по-добри.
Всъщност това пак е сбор от историйки. Човекът, който ни даде колата си се казва Васил Стоянов от Дупница, син е на един предишен хижар на х. Скакавица.
И на теб.
цитирай
19. bapha - martiniki
21.11.2009 23:18
Assos-a беше религия :)))))
приятна вечер на теб

пп. "прекалено възпитание" звучи като изтървано детство
цитирай
20. анонимен - Миналото свършено в първата част
22.11.2009 00:19
ми харесва като финала, накрая!:))
цитирай
21. bapha - tit
22.11.2009 01:01
няма край, няма...
наздраве
цитирай
22. martiniki - хм
22.11.2009 09:30
всъщност излиза, че съм излъгала, тази сутрин си спомних, че съм се качвала на стоп - веднъж, от Влас до Елените стопирахме една кола, която зареждаше комплекса, по пътя не се движеха ни как ви коли, вървяхме пеш, беше един топъл май, отивахме да резервираме места за бала и по-смелата ми приятелка се размаха на първото появило се возило...дааааааааааа...обаче на връщане бъхтахме пеш и ми се стори мноого дълъг този участък

неизживяно детство - цял живот непорастване
цитирай
23. bapha - martiniki
22.11.2009 10:16
ще си кажеш ти, всичко ще си кажеш :)))))
а това с непорастването... Май след някаква определена възраст на всички ни се иска ;)
цитирай
24. анонимен - Студентските години са най-щурите и диви години :))
22.11.2009 10:20
И никога не знаеш какво ще ти донесе следващият ден или как ще завърши настоящият :)
цитирай
25. bapha - harvi
22.11.2009 10:30
да. Наскоро си говорихме с приятели как през семестъра седмиците минават за един ден, а през сесията е обратно :)))
скороста на времето не е константа ;)
цитирай
26. basst - Май съм пътувала само веднъж на с...
22.11.2009 13:50
Май съм пътувала само веднъж на стоп....Май все намирам някой да ме транспортира от точка А до точка В... ;)
цитирай
27. bapha - basst
22.11.2009 14:27
късмет :)
Не всички бяхме момичета, обградени с изплезени езици :))))))
в последно време и аз съм сред опоменатите "някой"
поздрави
цитирай
28. reffina - Интересно. . . Поздравления, . . . ...
22.11.2009 14:42
Интересно...
Поздравления,...мила история!
цитирай
29. bapha - reffina
22.11.2009 15:28
поздрав и на теб, басноплетнице.
И добре дошла
цитирай
30. lubopitstvo - И съм учила в Свищов,
22.11.2009 16:52
но...задочно с първокласничка и току-що родено бебе. Нямах време за тези емоции. И все бързах да се прибера у дома, че много хора ме чакаха там.
Изпити по никое време - така си спомням за онова време.
цитирай
31. bapha - lubopitstvo
22.11.2009 18:00
ето ти една огроомна разлика между нас.
Ти си завършила без да си усетила живота, аз се наслаждавах на живота почти без край, но не завърших :)
приоритети
цитирай
32. анонимен - силно начало, невероятен край и ...
22.11.2009 22:26
силно начало, невероятен край
и вземи завърши най-после щом не си завършил :)
аре поздрави
цитирай
33. bapha - 32. анонимен
23.11.2009 06:13
мдаааа, ще взема да взема, ама...
"мама каза, че ще ми купи анцуг, ама друг път"
Благодаря ти и лек ден на теб
цитирай
34. lubopitstvo - Ами, bapha,
23.11.2009 08:52
нали знаеш - цената...всяко нещо си има цена. Аз моята все гледам да я платя авансово.
Пък и защо мислиш, че е без да усетя живота. Тогава доказах на себе си, че МОГА.
Мога да се раздам на много фронтове накуп и да успея. Науих се де се уважавам, защото малко са хората, които могат да работят, родят и гледат бебе, а и друго дете и завършат с отличен висше образование.
цитирай
35. bapha - lubopitstvo
23.11.2009 10:09
Малко са, наистина. Не ми се обяснява нашироко, но комента ми беше лека подигравка с мен самия.
Едва сега започвам да уча уроци, които хората знаят от векове. И твоята добавка го доказва. Няма как да не уважавам хора, минали по трудното и не съжаляват.
Лек ден.
цитирай
36. basst - късмет :) Не всички бяхме моми...
23.11.2009 17:13
bapha написа:
късмет :)
Не всички бяхме момичета, обградени с изплезени езици :))))))
в последно време и аз съм сред опоменатите "някой"
поздрави


Ееееее, ти ме разби! Нямах това предвид! Чак с изплезени езици.... по-прибранички бяха..:):):):)
Майтапът настрани....но просто имах един татко, който мноооогоооо, ама многооо се грижеше за мен и винаги ми съдействаше за транспорта..:(((
цитирай
37. bapha - basst
23.11.2009 17:24
естествено, естествено. Майтап беше, но пък представяш ли си какво щеше да бъде ако имаше 2-ма (3,8??) татковци, а :)))))
цитирай
38. basst - Сигурно нямаше да се омъжа. . . :)...
23.11.2009 21:08
Сигурно нямаше да се омъжа...:):):):) То от много пазене и избиране - тоя не става, тоя не е за теб, тоя не го харесвам.....:) Той имаше тоя навик....
цитирай
39. emalibg - автостоповете са срещи от "трети" вид
20.09.2011 19:55
и когато слушаш историите/а всеки започва да разказва/ наистина може да с напише бестселър ! На едно пътуване за сватба до Велико Търново качих трима с едно момиче и шоуто беше, че сме за една и съща сватба /но това го разбрахме по време на пътуването/ Впоследствие разбрах, че момичето е бившо гадже на младоженецът, а момчетата - рода! А моята роля - ще попитате - колежка /шеф/ на младоженката! Е , това е шоу с продължение,,,, Та така е по пътищата
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bapha
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1966531
Постинги: 148
Коментари: 6571
Гласове: 20531
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031