Постинг
21.11.2009 10:27 -
За красотата в уроците. И простотата им.
Бяха години свищовски, придунавски.
Като типични 18-годишни се носехме по потока на нагона и не си спомням някой да се е борил. Имахме квартира на улица Черни връх и носехме обувки и тениски reebok blacktop, не защото ни харесваха, а защото в повечето случаи не можехме да говорим като се прибирахме и стигаше да покажем на таксиджията надписа. Той съответно никога не разбираше и ние се мислехме за много умни. Имахме дискове на Ice T и каси със същото питие. Не ни харесваха, но това беше музиката и питието за Студен Т(и). Мислеха ни за рапърчета, не им спорихме. Бяхме много умни за тях. Пушихме Assos и не можехме без него. Наричахме го Sossa за салатата на живота и без него тя не ни бе вкусна. Гонихме всичко, което ставаше за гонене и с времето критериите падаха. Защитавахме гледните си точки със зъби и нокти и често ги губехме. Ходихме редовно до спешното отделение за някой нов шев или гипс и чакахме докторите да си догледат „спешно отделение”. Събирахме цялата реколта от венерически болести и си ги дарявахме за именните дни, на тях не се канело. Бяхме без(д)умни. Имахме приятели, за които си давахме (редовно) фасадите, но нямахме ценности.
Но понякога през деня ни минаваша някой, който ни даваше да раберем.
Със Шарки стоим на пътя за Бяла. Стопираме, защото изпихме всичко. Пияни сме, но ни е гот. Шарки е добруджанец и сме в една посока. Викаме му така, защото има огромен нос. Забранено му е да плува по гръб, защото всички излизат с писъци на брега. Спира някаква лелка с бяла жигула. Не ни пита за къде сме, спира и отваря вратата до себе си. Сядам до нея и докато Шарки се бори с багажа и земното притегляне, виждам че плаче. Притеснявам се, май дори изтрезнявам. Тя среща погледа ми и се усмихва вяло.
- Бързам. За Айтос съм.
Обикновено в конфузни ситуации губя думите. Забравям ги. И тук така се получава. Измърморвам нещо от сорта, че не бързаме за никъде и да ни остави където й е удобно, не искаме да й губим времето.
- Мама почина вчера. Днес е погребението. Ще успея.
С това диалога замира. След малко започва да ни разпитва обичайните глупости, ние отговаряме с обичайните заготовки и с това се приключва.
- Може ли да спрем за малко в Попово, трябва да купя цветя?
Нас това ни радва, организмите си искат своето.
В Попово спираме до автогарата. Преди да слезем до колата се изсипва цяло семейство и започват един през друг да говорят. Родители, две деца, дядо. Пътуват за Провадия, щерката се омъжва. Единият автобус не дошъл, другият се счупил. Майката нарежда, бащата се моли, децата крещят. Ще закъснеят. Казвам на лелята, че може спокойно да ни изсипе тук и да вземе тях, но те са прекалено много за една кола. Отиваме да пикаем, Шарки си остъргва джоба за стотинки и купуваме една бира. Излизаме от автогарата и срещаме лелката. Стои до нашия багаж. Оглеждаме се за колата, не я виждаме.
- Мама почина вчера.Не бях до нея. Не мисля, че бързам толкова. Елате да ви почерпя кафе.
И много добре е написана! Поздрави!
цитирайа брак не ти ли предложи?
хахаха
цитирайхахаха
Благодаря ти. Шъсссстарая :)
Лек ден на теб и не пускай пердетата
цитирайЛек ден на теб и не пускай пердетата
после ходи обяснявай... тези съботи взеха да ме притесняват :))))
цитирайвнимателно с напитките
хахаха
цитирайхахаха
днес владея положението, служебното...
Не се пускам толкова лесно по пързалката заради единия джаз ;)
цитирайНе се пускам толкова лесно по пързалката заради единия джаз ;)
дръж се
цитирай
8.
анонимен -
залипсваха ми онези години.
21.11.2009 14:09
21.11.2009 14:09
Със соу ме връщате много назад днес, когато правех щуротии, пътувах на стоп и животът беше песен и дните (ако изобщо хващахме кога започват и свършват) - купон без край.
Имало е хубави хора като твоята лелка, някакъв обяд с кебапчета по пътищата си спомням. :)
цитирайИмало е хубави хора като твоята лелка, някакъв обяд с кебапчета по пътищата си спомням. :)
едно време, след това - малкият ми син. Изглежда, че безконтролното скитосване ни е в кръвта, но само добри хора съм срещала по пътищата. Благодаря ти, че ми припомни и това ;-))) Животът е хубав, урааа!!!
цитирай днес такъв ден се получи :)
леко стопаджийски.
чак толкова назад ли е? :))
цитирайлеко стопаджийски.
чак толкова назад ли е? :))
хубав е, нали?
Безпроблемни километри на следващите пожелавам.
И само добри хора да срещат
цитирайБезпроблемни километри на следващите пожелавам.
И само добри хора да срещат
12.
анонимен -
bapha,
21.11.2009 15:40
21.11.2009 15:40
годините нямат чак такова значение, връщането назад е невъзможно. Узряхме, станахме сериозни, с ангажименти и отговорности към децата. За някои от нещата, които съм правила, май е по-добре никога да не научават. :)
цитирай ха, съвсем наскоро си мислех, че ако трябва да си разказвам живота пред деца, ще ми трябват около 3-4 изречения време ... :)
но пък пътувам на стоп, лятото ми се случи за последно. Маршрутката Бургас-Варна нещо ме изкриви и слязох. Същото е. Само дето днешните шофьори имат много повече грижи на пътя и нямат врема за разговори.
цитирайно пък пътувам на стоп, лятото ми се случи за последно. Маршрутката Бургас-Варна нещо ме изкриви и слязох. Същото е. Само дето днешните шофьори имат много повече грижи на пътя и нямат врема за разговори.
14.
анонимен -
не съм пътувала от студентските си години,
21.11.2009 15:55
21.11.2009 15:55
дори не знам дали бих го направила отново (сама). Сега, като пътувам, виждам само млади момчета да махат. Девойките махат също, обаче с друга цел, те са на работа. :)))
Няма много стопаджии и дори не знам дали им спират така често, както преди години.
цитирайНяма много стопаджии и дори не знам дали им спират така често, както преди години.
покрай морето лятото е пълно с палци.
И твърдят,че върви.
Но не е както преди. Сега стопаджиите са след проститутките, куките и бензиностанциите. Поне по това, което съм видял.
цитирайИ твърдят,че върви.
Но не е както преди. Сега стопаджиите са след проститутките, куките и бензиностанциите. Поне по това, което съм видял.
Невероетен финал! Май повече от невероятен!
Моят вуйчо никога не престана да качва стопаджии, независимо от постоянно заливащите ни съобщения за ужасни случки, свързани с насилие над водачите.
Много вълнуваща история. Болката прави сетивата ни по-чувствителни. Ставаме по-добри, по-състрадателни, съвестта не допуска равнодушието да доминира.
Много нежност за теб!
цитирайМоят вуйчо никога не престана да качва стопаджии, независимо от постоянно заливащите ни съобщения за ужасни случки, свързани с насилие над водачите.
Много вълнуваща история. Болката прави сетивата ни по-чувствителни. Ставаме по-добри, по-състрадателни, съвестта не допуска равнодушието да доминира.
Много нежност за теб!
от подобни срещи, нямам случай с автостоп, в противовес на многото стоп-случаи,
от прекалено възпитание предполагам
вярно, че пушех Asoss преди 19-20 години
добър урок по човечност, bapha
цитирайот прекалено възпитание предполагам
вярно, че пушех Asoss преди 19-20 години
добър урок по човечност, bapha
браво на вуйчо ти. Дано да ставаме по-добри.
Всъщност това пак е сбор от историйки. Човекът, който ни даде колата си се казва Васил Стоянов от Дупница, син е на един предишен хижар на х. Скакавица.
И на теб.
цитирайВсъщност това пак е сбор от историйки. Човекът, който ни даде колата си се казва Васил Стоянов от Дупница, син е на един предишен хижар на х. Скакавица.
И на теб.
Assos-a беше религия :)))))
приятна вечер на теб
пп. "прекалено възпитание" звучи като изтървано детство
цитирайприятна вечер на теб
пп. "прекалено възпитание" звучи като изтървано детство
20.
анонимен -
Миналото свършено в първата част
22.11.2009 00:19
22.11.2009 00:19
ми харесва като финала, накрая!:))
цитирай няма край, няма...
наздраве
цитирайназдраве
всъщност излиза, че съм излъгала, тази сутрин си спомних, че съм се качвала на стоп - веднъж, от Влас до Елените стопирахме една кола, която зареждаше комплекса, по пътя не се движеха ни как ви коли, вървяхме пеш, беше един топъл май, отивахме да резервираме места за бала и по-смелата ми приятелка се размаха на първото появило се возило...дааааааааааа...обаче на връщане бъхтахме пеш и ми се стори мноого дълъг този участък
неизживяно детство - цял живот непорастване
цитирайнеизживяно детство - цял живот непорастване
ще си кажеш ти, всичко ще си кажеш :)))))
а това с непорастването... Май след някаква определена възраст на всички ни се иска ;)
цитирайа това с непорастването... Май след някаква определена възраст на всички ни се иска ;)
24.
анонимен -
Студентските години са най-щурите и диви години :))
22.11.2009 10:20
22.11.2009 10:20
И никога не знаеш какво ще ти донесе следващият ден или как ще завърши настоящият :)
цитирай да. Наскоро си говорихме с приятели как през семестъра седмиците минават за един ден, а през сесията е обратно :)))
скороста на времето не е константа ;)
цитирайскороста на времето не е константа ;)
Май съм пътувала само веднъж на стоп....Май все намирам някой да ме транспортира от точка А до точка В... ;)
цитирай късмет :)
Не всички бяхме момичета, обградени с изплезени езици :))))))
в последно време и аз съм сред опоменатите "някой"
поздрави
цитирайНе всички бяхме момичета, обградени с изплезени езици :))))))
в последно време и аз съм сред опоменатите "някой"
поздрави
Интересно...
Поздравления,...мила история!
цитирайПоздравления,...мила история!
поздрав и на теб, басноплетнице.
И добре дошла
цитирайИ добре дошла
но...задочно с първокласничка и току-що родено бебе. Нямах време за тези емоции. И все бързах да се прибера у дома, че много хора ме чакаха там.
Изпити по никое време - така си спомням за онова време.
цитирайИзпити по никое време - така си спомням за онова време.
ето ти една огроомна разлика между нас.
Ти си завършила без да си усетила живота, аз се наслаждавах на живота почти без край, но не завърших :)
приоритети
цитирайТи си завършила без да си усетила живота, аз се наслаждавах на живота почти без край, но не завърших :)
приоритети
32.
анонимен -
силно начало, невероятен край
и ...
22.11.2009 22:26
22.11.2009 22:26
силно начало, невероятен край
и вземи завърши най-после щом не си завършил :)
аре поздрави
цитирайи вземи завърши най-после щом не си завършил :)
аре поздрави
мдаааа, ще взема да взема, ама...
"мама каза, че ще ми купи анцуг, ама друг път"
Благодаря ти и лек ден на теб
цитирай"мама каза, че ще ми купи анцуг, ама друг път"
Благодаря ти и лек ден на теб
нали знаеш - цената...всяко нещо си има цена. Аз моята все гледам да я платя авансово.
Пък и защо мислиш, че е без да усетя живота. Тогава доказах на себе си, че МОГА.
Мога да се раздам на много фронтове накуп и да успея. Науих се де се уважавам, защото малко са хората, които могат да работят, родят и гледат бебе, а и друго дете и завършат с отличен висше образование.
цитирайПък и защо мислиш, че е без да усетя живота. Тогава доказах на себе си, че МОГА.
Мога да се раздам на много фронтове накуп и да успея. Науих се де се уважавам, защото малко са хората, които могат да работят, родят и гледат бебе, а и друго дете и завършат с отличен висше образование.
Малко са, наистина. Не ми се обяснява нашироко, но комента ми беше лека подигравка с мен самия.
Едва сега започвам да уча уроци, които хората знаят от векове. И твоята добавка го доказва. Няма как да не уважавам хора, минали по трудното и не съжаляват.
Лек ден.
цитирайЕдва сега започвам да уча уроци, които хората знаят от векове. И твоята добавка го доказва. Няма как да не уважавам хора, минали по трудното и не съжаляват.
Лек ден.
bapha написа:
късмет :)
Не всички бяхме момичета, обградени с изплезени езици :))))))
в последно време и аз съм сред опоменатите "някой"
поздрави
Не всички бяхме момичета, обградени с изплезени езици :))))))
в последно време и аз съм сред опоменатите "някой"
поздрави
Ееееее, ти ме разби! Нямах това предвид! Чак с изплезени езици.... по-прибранички бяха..:):):):)
Майтапът настрани....но просто имах един татко, който мноооогоооо, ама многооо се грижеше за мен и винаги ми съдействаше за транспорта..:(((
естествено, естествено. Майтап беше, но пък представяш ли си какво щеше да бъде ако имаше 2-ма (3,8??) татковци, а :)))))
цитирайСигурно нямаше да се омъжа...:):):):) То от много пазене и избиране - тоя не става, тоя не е за теб, тоя не го харесвам.....:) Той имаше тоя навик....
цитирайи когато слушаш историите/а всеки започва да разказва/ наистина може да с напише бестселър ! На едно пътуване за сватба до Велико Търново качих трима с едно момиче и шоуто беше, че сме за една и съща сватба /но това го разбрахме по време на пътуването/ Впоследствие разбрах, че момичето е бившо гадже на младоженецът, а момчетата - рода! А моята роля - ще попитате - колежка /шеф/ на младоженката! Е , това е шоу с продължение,,,, Та така е по пътищата
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 20531