гоня си опашката :: Моята. . . объркана политика.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.02.2010 17:06 - Моята... объркана политика.

Автор: bapha Категория: Лични дневници

Прочетен: 9055 Коментари: 56 Гласове:

Последна промяна: 13.02.2010 13:28

Вратата на асансьора се отваря, някой ми подава два стола и аз започвам мъкненето на поредната партида към камиона. Подавам ги на момчето в каросерията и пак се връщам към тоя на асансьора. И така докато асансьора е празен и се е засилил нагоре за следващата част от мебелите, кашоните, чувалите с дрехи. Помагаме на приятели да се местят. През ноща е натрупал нов сняг и улиците са пързалки. Камионът е спрял точно пред входа, но все пак има десетина метра тротоар. И те тънат в сняг. Отварям вратата на асансьора с убеденоста, че вътре е поредната партида мебели, но от тъмната кабина се изцеждат две бабета. Излизат от входа и се хващат под ръка. Да не паднат. Правят малки крачки, подпират се една на друга, внимават. Едно от момчетата поисква от домакините лопатка да изчисти снега, те го гледат сякаш от небето го е осрал ниско прелитащ делфин. Правилна нагласа! Няма ние да им чистим снега я. Глей ги бабетата, нямат никаква работа по цял ден, да вземат да се разшетат малко около блока. Пък и пред другите блокове никой не чисти… Момчето от фирмата за пренасяния е профи. Умее тетриса, подрежда стряскащо количество „багаж” в едно малко пространство, покрива го. С одеала. „Специално за пренасяния, от Германия са”. Слага обтягащи колани и всичко изглежда чудесно. Питам го откъде се е научил да го прави. Работил е няколко години в Гърция. Странно, аз си мислех, че на политиците се разчита да вдигнат стандарта в България.. Сигурно някой е прокарал закон хората да си чистят пред входовете. Или пък някой е написал предписание как да се гради име в бранша като избягваш да ебеш клиентите, щото „те вече са си платили, пък и като се пренесат, няма да се видим повече”. Пренасянето минава, вечерта съм в ресторант с компания. Разговорите са същите като преди десетина години, само косите са по-прошарени, шкембенцата по-оформени, на пръстите пробляскват халки. Няма пари, общината нищо не прави, кмета краде като луд, шуробаджанащината ебава майката на тази държава и дай още една бутилка уиски. Нищо не се е променило, само имената на политиците са нови и кмета на София си е пуснал цици. Временно, по всяка вероятност до следващите избори. Никога не съм отбирал от политика. Надявам се да не ми се налага. Избирам си за кого да гласувам, правя го, ако не ми харесва начина му на управление (ако се стигне до там), залагам на друг. И така. Но около мен всички са капацитети. До един. Познавам мъже, които си търсят работа вече от две години и получават ежедневно брошури за безплатни курсове по езици, компютърна грамотност или нещо от сорта, но те са над тези неща. „Глей го Стефчо от „Г” вход, едно време само крадеше чистачки, днес има секратарка и шофьор. С учене няма да прокопсаш в тази държава”. Познавам жена (само една знам, но не вярвам да е сама) , която не може да сготви нищо, но знае всички любими ризи на Бойко Борисов. Винаги седи в кафето на OMV и плющи карти с кварталните капацитети. И псува как „кризата ми еба майката”. Гадно нещо е кризата. Бутат ме, изплувам от размислите и пак съм на масата в ресторанта. Сред „стари приятели”. Сред бутилки. Говорят ми. -Ти какво ще купиш на твоята за Свети Валентин? Гледам ги объркано. За кое? Е, как кое ве, Свети Валентин. Сърчица, мърчица, цветя там нещо... Или ще минеш метър? Дансъ обиди твойта? Моята... Моята какво? Пак се заравям в мисли. Жена. Допири, погледи, нос заровен в коси. Аромат в чаршафи. Ръка, подаваща ми солница. Погалване в просъница. Чашата вода след секс.Студена кърпа на болно чело. Тежко дишане до врата ми. Пръсти в моите. Страст , непобираща се в думи. Плащам сметката и ставам. Заваляват въпроси. Не ми се обяснява, бързам. Искам да съм сигурен, че я има. Искам да дишам косата й. Сега. Желая я и искам да съм желан. От нея. Нейн съм. Днес. Чудя се на себе си какво правих в този ресторант. Бързам към една топла прегръдка. Бягам към... моята! Моята какво?

Нагоре

Тагове: Объркана,

Гласувай:

Подобни постинги

Една объркана душа...
объркана история
Реформата в земеделският сектор у нас е ...

Следващ постинг

Предишен постинг

За виновните. И прошката

За конецът на приятелството

Коментари

1. benra - много,
12.02.2010 17:09

много истинско