"On they fight, for they are right, yes, but who"s to say?"
Metallica „For whom the bell tolls“       - Kaк се казваш?  - Викайте ми Танграта...  Попа вече е на 18 и баща му му дава ладата. Ходим почти всеки уикенд при гаджето му в Шумен, аз блажено веещ се пубертет и „баткото с книжката”. Пушим пореден джойнт, „пържим” с 60 по магистралата, махаме на изпреварващи ни ЗИЛ-ове и КАМАЗ-и, съсипваме поредна касетка на Pink Floyd и с колоните спорим кой ще изпее по-фалшиво Hey you, когато от задната седалка се чува глас:  - Може ли да запаля и аз цигара?  С Попа леко се сепваме, съвсем сме забравили за стопаджията на задната седалка. После се заливаме от смях и му подхвърляме кутия Assos.  Танграта... Може би 25-30 годишен,с китара и войнишка мешка през рамо, който ни разказва за Джулая, за Uriah Heep, дава ни неговата касета с песента и ни кани да отидем с него...  Варна, малко след Офицерския плаж. С Попа сме най-малките и шарено агресивният ни вид някак не пасва на компанията. Отначало ни гледат малко накриво, но с напредването на вечерта се отпускат и ни приемат. Всъщност „приемането” е че спират да ни обръщат внимание. А когато разбират, че и двамата имаме „терен” (за първи път чувам думата), ни включват в разговора. Чустваме се поласкани.  Скоро плуваме в техните истории. Научаваме за Орлин Дянков и се запознаваме със Свекървата. Чуваме много случки от „тъпия комунизъм” и не можем да повярваме, че са се случвали. Трупаме разкази за пресичания на граници, за казарми, за разпити в милицията и (в случая със Свекървата) лагери. За изключвания от университети и намалени поведения. За бръснене на глави и ежеседмични подписи в милицията. За една непонятна за нас борба. Борба срещу непонятна за нас система. Ние просто не познаваме друга.  Пием от страстта им към свободата (такава каквато я разбират) и пубертетските ни мозъци попиват. На този огън открих първия поет в живота ми, който не бе включен в учебниците. За първи път чух за Джон Кийтс и за първи път осъзнах, че можеш да изпееш всеки стих...  Няколко от тях остават седмица в апартамента ми и историите не спират да валят.  Това е първата и последната Джулая, която посрещаме във Варна. Като всяко нещо, което става масовка, идеята остава „некъде у лево”.  А идея няма...  Има спомени... За хора, случки, желания... Джулая е един помен. За времето, когато да посрещнеш слънцето до огън на плажа е било почти преврат.  Джулая е помен за хората, борили се за нещо, в което са вярвали и оставили нещо след себе си.  Джулая е възможност за дочакване.  Джулая е полет над нормата.  Джулая е натякване. От хора, които не са търсили виновни за несгодите си, а са живяли и градили себе си (и нас). Които знаят, че:  „Да вирея зависи от соса, а соса зависи от вас, а кои сте вие зависи от мен.” (Свекървата)  „Ще ви науча как да станем побратими.
Останалото е досада... пък и няма да ви потрябва.” (Орлин Дянков)  „Като не можеш да кажеш нещо, изпей го. Моята свобода е в китарата. Когато разбираш свободата ми, значи съм я настроила добре.” (Таня)  „Виж бе братче, ако не знаеш какво искаш, винаги ще си на сянка, дори и като изгрее слънцето” (Попа)  Джулая не е дата... Още по-малко е празник.  Джулая е възможност за празник... Всеки ден...
 Не е вярно, че слънцето ще изгрее в толкова часа и толкова минути...    Hey you, dont help them to bury the light
Don"t give in without a fight.   Hey you, don"t tell me there"s no hope at all
Together we stand, divided we fall.   Pink Floyd “Hey you”  

Не е важна датата, много си прав. Изгрев има всеки ден!

ама би ми се искало :))))
на слънце да си ;)

Ти си го казал - изгрев ще има само при това условие горе...
Поздрави!

Прав си, прав си.. :) Важно е какво влагаш в този изгрев... дали на 1-ви или 31.... все едно :)
Ще се старая на слънце да съм...да ме огрее :)

не съм аз, само цитирам... и го мисля :))))
поздрави и на теб и весели дни...

;)
почти като PB и BP :)))

" Джулая е възможност за празник... Всеки ден...
Не е вярно, че слънцето ще изгрее в толкова часа и толкова минути..."

аха :):):) Почти същото :)
А според мен изгреви винаги има, стига да го поискаш.. Иначе и най-слънчевия и ясен изгрев няма да е твоят :)

Човеците са :))) футуру... строителите :) дано де...
ама верно си е всеки ден :))))
поздрави

само да не е късно :))))))

Джулая не е дата... Още по-малко е празник. Джулая е възможност за празник... Всеки ден...

Прав си, приятелю... Поздрави от Родопите!

ама никога не знаеш...
възползвай се от възможностите, Василе... и учи децата също да го правят... на такива като теб разчитам.
Поздрави и на вас. Здрав и усмихнат да си...

редици от лозя и после - когато хванеше жегата - пеехме Песента - и се чувствахме вързани, защото трябваше задължително да връзваме километри лозя, без да осъзнаваме колко свободни сме били:))))
А Джон Кийтс при нас беше задължителен - затова не го ценяхме, докато не го свалиха от програмата...

Не ти написах коментар с поздравления - щото си провокатор и ме караш да си мисля за едни места в едно време ей сега докато те чета за втори път:))))

Хубаво нещо е изгрева...
Мъдър човек е Попа, да поздравиш
Споделени да са твоите ...и изгреви и залези

Не изгрее ли слънцето вътре в теб...можеш да чакаш изгрева всяка нощ на плажа и пак да не знаеш кой си и къде отиваш...

аз всъщност Орлин Дянков имах предвид...
Кийтс и през нас мина, ама по-късно ;)
относно осъзнаването... има ли много разлика с днес? :)))

поздрави и усмихната разказвачка :)

свършвам с пренасянето и драсвам на почивка :))))

С Попа си изтървахме спатиите... но всъщност е единствения от горните, които мога да поздравя лично, поне преживе... ако ми се отдаде възможност, ще, обещавам ;)
и твоите, mariani... и усмихнати...

и за да се получи, трябва да е от мен ;)
да знаеш пътя, войне... да не си самотен на него...

е написал преди много години: "Роялът е за музика, но става и за спане!" :)))

няма разлика
само дето вече не ни пука като си признаваме:))))

всекиму според нуждите :)
има хора дето знаят много, само да ги разбираме ;)
поздрави

да го дуе... осъзнаването е... ;)

като едно хипи по убеждения не пропусках джулая, там бяха не хората които се стремяха към свобода, а тези които я носеха в себе си... Малко по-късно си казахме "добре че комунизма си отиде, защото почти цяло едно поколение щеше да лежи по затворите", там освен слушането на забранена музика, пиенето и купона се разказваха политически вицове, коментираше се строя и цяло чудо е, че нямаше тежки последици. Изгревът на слънцето е символ на промяната, на изгряването на едно ново време, нов ден, различен, днес хората посрещат слънцето, но без идея какво символизира днес то, какъв нов ден искаме да посрещнем и колко светъл да бъде той. Джулая ще бъде отново такъв, какъвто беше когато се облече с идея, мечта, стремеж, единство и слънцето се посреща от ревностни защитници на каузата, инак е само носталгия по времената в които бяхме ентусиазирани...

Хелоу мен, мелоу фен, хъхъ, ба-си, искам тая песен да е тук:
http://www.youtube.com/watch?v=eGKlaW_IFZs

Sunrise
And the new days breakin through
The morning
Of another day without you
And as the hours roll by
No-ones there to see me cry
Except the sunrise
The sunrise and you

Tired eyes drift across the shore
Looking for love and nothing more
But as the sea rolls by
No-ones there to see me cry
Excep the sunrise
The sunrise and you

Sunrise
Bless my eyes
Catch my soul
Make me whole again

Sunrise, new day
Hear my song
Im tired of fightin
And foolin around
But from now on
Till who knows when
My sword will be my pen
And Ill love you, love you
For all of my time

ми се струва, че ставам все по-объркан и по-объркан :))))
странно ми е, че точно "хипитата", с вечно натякваното им свободомислие и приемане на всякакви идеи, обвиняват нас, простосмъртните, че влагаме друг смисъл в един изгрев??? :)))
Поздрав с един цитат, kass... безумно любим ми е...

"Ако онова, което казах, не е достатъчно ясно, както се страхувам, ще се върна там, откъдето започнах тези размисли… Искам да кажа, че ще започна с това, доколко човек се оформя от обстоятелствата… А какво са обстоятелствата?… Освен пробни камъни на сърцето му?… А какво са пробните камъни?… Освен изпитания на сърцето му?… А какво са изпитанията на сърцето му, освен неща, които утвърждават или променят характера му? А какво е промененият му характер, освен душата му?… А какво е била душата му преди да се появи на този свят и да изтърпи Тези изпитания, промени и усъвършенствания?… Разум… без идентичност… А как се постига тази Идентичност? С помощта на сърцето? А как го постига сърцето в този свят, изграден от обстоятелства?… Ето тук, струва ми се, наред с Поезията и Теологията, можеш да благодариш и на своите Звезди, че перото ми не е склонно към досадни размисли…"

Джон Кийтс в писмо до брат си

само глей акото дан земи да удари fan-а :))))

щото както казва един мой любим сляп:

"Well, gentlemen, when the shit hits the fan, some guys run and some guys stay."
и някъде там дообяснява:
"Oh, uh, Charlie - about your little problem - there are two kinds of people in this world: those who stand up and face the music, and those who run for cover. Cover is better."
тъй чи, бегииииииииии :))))
ама пази джуланти, ши требат :))

няма нищо объркващо в коментара ми, просто нищо не е въпрос на мода или интерпретация, а единствено и само на дух. Какво значи да си хипи? Всеки случай не и това да приемаш всякакви идеи. Това движение е възникнало в Америка като израз на протест срещу войната и естествено когато е загубило основното си предназначение е взело да търси посока в свободомислието. Свободомислещ може да си и без да си какъвто и да било, но да го превърнеш в начин на живот може да бъде само когато е израз на протест, а протестът трябва да има посока, никакъв смисъл няма в това да протестираш заради самото протестиране, друг мотив е да търсиш идеали. Днес имаме много основания за протест и много от нас твърдим, че сме свободомислещи, но посрещаме слънцето без идея, просто защото така са правели онези протестиращи преди нас, символи, традиции, носталгия, отминали идеали, но това което действително трябва да вземем е мотивите за тези традиции. Слънцето ще изгрява всеки ден със и без нас, в изгрева можем да вложим какъвто си поискаме смисъл - от нова надежда, нова любов, нови преживявания, зависи от нуждата ни, но когато го свързваме с определена дата, в която има конкретен смисъл, отправяме конкретно послание и ако трябва да кажа какво мисля за поста, то съм напълно съгласна с едно, слънцето в смисъла в който е вложен в Джулай морнинг трябва да изгрява всеки ден, всеки един ден.
http://www.vbox7.com/play:58c4f259

не коментарът, аз се обърках :))))

"слънцето в смисъла, който е вложен в Джулай морнинг трябва да изгрява всеки ден, всеки един ден." ДА! Но (поне според мен) не само в този смисъл, kass... във всеки смисъл, напълнен с надежди, очакване, желание за по-добро... всеки един ден...

поздрави, Ива... усмихната и здрава бъди... и пълна с...

така е bapha, просто понякогога се питам как можа толкова голяма държава да стане и да изрази протест срещу войната, масово, а днес всички "свободомислещи" у нас са взели само купона от цялата работа :)... Хубаво си го казал: "Джулая е помен за хората, борили се за нещо, в което са вярвали и оставили нещо след себе си." Кои сме ние днес, за какво се борим и какво ще оставим след себе си, редно е да се запитаме, тогава наистина ще чакаме слънцето с надежда, че ще изгрее някой юлски ден донасяйки със себе си всичко за което сме се борили...

... празник, честване, повод ,помен, просто средата на годината или
каквото още може да бъда за всички нас ...
Нагушкан да си и в средата на годината !! : ) А мене ме търси на АтмосФерата на Ролбата да чакам слънцето :):):)

ние решаваме колко енергия и време да вложим в защита на вярата си...
и какво тежи от другата страна.
права си да слагаш "свободомислещи" в кавички... много криворазбрана е циливилизацията днес... не знам дали искам да оставям нещо запомнящо се след мен, Ива... но знам какво не искам да оставям...
всеки един ден...

ами дребосък... за всички нас е... точно... не е нужно да го обличаме...
Да наздрависаш цялата сфера ;) и да го дочакате... много пъти...

Нали знаеш на моята малка планета, можеш да видиш изгрева милиони пъти само като преместиш столчето си малко в страни ! :) :*

Пътя, Бафа, е труден, но с приятели е по- лесен.
Сопмням си една фраза от една книга прочетена преди 15тина години...Когато си с приятели, дори страхът от смъртта е незначителен...нещо от сорта беше..
Kass за нас нормално. Ние винаги взимаме само купона. Нас ни трябва причина да се напием, каква е причината и какъв е смисълът и- не е важно.

Аз пък си нося тента Баф:)))

Юрая Хийп – Юлска сутрин (Текст)


Там аз бях в едно юлско утро
Търсещ любов
Със силата
на настъпващия ден
и на красивото слънце

Под звуците
на първата птича песен
си тръгнах за дома
Заедно с бурята
и с нощта зад мен
и по моят Път

С деня дойде и решението
Ще продържавам да търся теб
Ла ла ла ла

Търсих любовта
На най-необичайните места
Не оставих камък
непреобърнат
Трябваше да се вгледам
в над хиляди лица
Но никой не почувства
Огънят, който гореше

в сърцето ми,
в съзнанието ми,
в душата ми
Ла ла ла ла

Там аз бях в едно юлско утро
Бях търсил любов
Със силата
на настъпващия ден
и на красивото слънце

Под звуците
на първата птича песен
си тръгнах за дома
Заедно с бурята
и с нощта зад мен
о, да, по моят Път





КОПИРАНО ОТ

http://www.blog.petarivanov.com/?p=514

"Together we stand, divided we fall."
Чувството за приятелско рамо без много приказки...
Привет, bapha, Джулая винаги идва. Независимо ние къде сме, той си е на мястото:)))

Суперррррррррр!Точно така,Джулая си е вътре в нас,носим го като бисерче в най-дълбокото,там,дето тупа...И то не се афишира,не е масовка,не е организирано.Окипазиха и Джулая...

е най-сигурно!!!:)))

Вярно е, че така не изгрява - но и не залязва нощем!:)

дати, мати, изгреви, залези
току що сътворих нещо но още не ми е изгряло от черновата :))
банус частица:
....

/Дори да бъде люта зима

в душата юли пак ще има.../


Поздрав:)

basi qkoto are vampeeeeee idva julaaaqqqqqqqqqqqq

за малкия ти свят, който можеш да държиш винаги и изцяло "под око" ;)

всичко е по-лесно, когато не си сам... всичко

да бъдеш тента :)))
за онези, на които им идва много слънцето :)))

или обратното :)))
Дойде , Лили, мина...
утре пак ;)

Привет, Лили...

и го носим в себе си, то тогава никой външен не може да окепази Джулая ;)
поздрав и усмихнат ден... юлски

само юлското ли :))
да грее, за всинца ни ;)

от черновата ти... красив изгрев на два реда...
благодаря ти...
да има, dushevno...
поздрави и весел ден...

Edno neudarjimo ztunami posreshtnah ....na svoq tih brqg, bez da se chuvstvam samotno.......i zagubeno:)))!
Blagodarq ti, Bapha!

Някъде посрещат изгрева на слънцето всеки ден, а ние... веднъж в годината...:)))

не знам кое не е вярно... но дано никога не се чустваш самотно... гадничко е ...

майтапът настрана, дразня се когато нещо се празнува по календар... а за изгрев да не говорим... Някога Джулая е било някаква идея, днес доста намирисва на скара... но нека всеки да намира каквото иска в утрото... На всички е...
весел ден, monaliza121 ;)

дати,дни,месеци,години...пътища,хора,приятели.
важно е мечтите ти да са в теб и да те водят в правилната посока. :)))

(то и сега Джулая си е идея,само че повечето хора днес си мислят,че щом могат да си пуснат дълга коса,са свободни. но едното рядко съвпада с другото)

свобода е изгрев...

Джулая не е дата... Още по-малко е празник. Джулая е възможност за празник... Всеки ден...
Не е вярно, че слънцето ще изгрее в толкова часа и толкова минути...

По-точен от този изказ - няма накъде!

Както винаги чудесно и дружелюбно разбуни духовете :)
Аз лично никога досега не съм посрещала 1-ви юли на морския бряг.. Май винаги съм обичала повече залезите.. Или поне съм будна по тяхно време и повече ги забелязвам ;) Но във всеки случай изгревът на Слънцето, на морето или не, където и да е, е нещо изключително красиво.. и емоционално.. Някой ден - поне веднъж! - се надявам да посрещна изгрева и там, на брега, на 1-ви, с някои от най-близките ми и любими хора.. /понеже няма как със всички/
Но зная, че все още чакам Изгревът, моят Изгрев в живота си.. Все още.. И се надявам, че ще го дочакам и посрещна.. Това е Щастие..

Прегръдка /ако позволиш, разбира се/, bapha.. Макар и само виртуална.. От една /почти/ непозната..
Първоюлска прегръдка.. Тоест - зареждаща и пълна с надежда...

Моята Джулая настъпи за пръв път лятото на 69-а. Тръгнахме със Севдалин на колелета от Павел баня за Харманите. Беше емоция.
"И потеглихме. Бохчите върху багажниците отзад бяха толкова високи, че нямаше опастност да слънчасаме, такава сянка хвърляха. Затова потеглихме следобяд, бяхме преспали на двадесет километра в моето село по технически причини. Защото здравите спици се оказаха не така здрави, още на първия ден скъсахме няколко. Роля на резервния бокс изигра работилницата, която един балкански шампион по колоездене беше ошарил с поизбелели флагчета и големи посребрени купи. В долината хората се предвижваха само на колела.
Пътят не беше никак лесен. Изкачванията много ни зореха, спусканията размотаваха косите ни на всички посоки. Имаше за преодоляване и паваж, страхувахме се да не се разбичка багажа отзад, центъра на тежестта в тази група- колело, колоездач и бохча не знаехме къде е.
По тъмно бяхме в един град, точно по средата на пътя. Трябваше да вземем разстоянието до Харманите за два дни. С това тръгване следобяд плановете ни се объркаха. В хотелите, където питахме за свободни легла много особено ни гледаха. Не си дадохме сметка възхищение ли е това, или ни смятат за ненормални. Когато разбрахме, че няма да ни огрее, подкарахме подвижния товар извън града, щяхме да спечелим някой километър. Беше станало толкова късно, че се намъкнахме в бризента на палатката, без да я разпъваме, силите ни ги нямаше никакви.
Червеното слънце ни събуди, още съвсем в ниското беше. Гурлявите си очи забърсахме с чисти кърпи, бяхме ги натъпкали най-отгоре в багажа. Дори не закусихме, след петдесетина километра пихме бистра вода на пейка край пътя и хапнахме нещо. "

Джулая, в полето край Сливен, на сто километра от морето, и десетина години преди началото му.

тогава няма друга посока, освен правилната ;))))

(мен ме притеснява друго, ledzeppelin, и то е, че много хора вярват, че свободата е свързана с външния вид...)
поздрав, весел и слънчев ;)

всичко е интерпретация ;)

благодарската (или мерсаж?) ;)
усмихнат

много често ми се случва в коментарите да има повече логика (истина, сила) от поста... много се радвам, че е така ;)
поздрав

не разбирам много какво значи да чакаш твой изгрев, но се надявам ти да знаеш...
но и да не е на брега на морето, дори и да не е изгрев, пожелавам ти да си винаги сред близки и любими хора... тогава времето навън няма толкова значение ;)
Зареден и пълен с надежда съм... и ти така се чуствай ;)

мисля си, че дори и сред полето, дори и далеко от море, дори (може би) не на 1-ви юли, си един от малкото, които могат да кажат "моят Джулай". Защото го имаш.
На път...
Хубаво нещо са спомените, топлите...

поздрави, lubara...благодаря ти още веднъж...

Разбира се, че зная какво значи това чудо "мой (сиреч личен) изгрев" - туй малко (или по-голямо) чудо ще рече, че е настъпила промяна в живота ми към по-добро, че се е сбъднала (още една) моя мечта.. Съкровена нужда на сърцето.. И за да съм честна докрай - такива изгреви е имало в живота ми, разбира се.. Чакам поредния :) Но не последния, надявам се..

...И аз ти благодаря. Наистина. За всичките ти постове, не само за този.

ексълънт
не е дата
поздрав, Варна

и аз ти стискам палци да е скоро поредния... и не последен ;)
не ми благодари, candy, зобай щом ти харесва...

календарът не търси поклони...

поздрав, Марк, слънчев и без залез...

Всяко изречение в постинга ти и в много от коментарите буди размисъл. За да не се повтарям с предишни коментирали, ще отбележа само това:
„Виж бе братче, ако не знаеш какво искаш, винаги ще си на сянка, дори и като изгрее слънцето” (Попа)
И няма да коментирам. Само ще помисля дали съм наясно какво точно искам и дали съм на прав път за постигането му.

Поздравявам те с фоторепортажа от изгрева в Балчик (още не съм направила постинга, но ще стане днес по някое време).
Хубав ден!

от коментарите и аз се къртя много... и често...
как се надявам повече хора да са наясно със себе си...
поздрав и един чуден ден на теб

Знаеш ли, винаги съм се чувствала неудобно, че не мога да се изразявам по начина, който ти владееш. Сякаш съм оплетена в консерва, от която наблюдавам свободата... Трябва да имаш много свободен дух за да си толкова непринуден! Прилича ми на черната музика, която обичам да слушам заради силата зад всеки звук! Да, bapha, Джулая е за хора като теб - няма по-добра представа за свободата от целувката на безкрайното море, далечния хоризонт и вечното слънце!
Когато убиха Ленън ми беше странно как разни хлапета, които нямаха представа за епохата на Бийтълсите взеха да плачат на Стената и да пеят техни песни - звучеше ми фалшиво, лицемерно и превзето. Може би на пук на всичко отказах да слушам Битълсите. Любовта към Висоцки горе-долу изглеждаше по същия начин. Пееха песните му, когато подпийнат и вместо да псуват под сурдинка, си позволяваха да изръмжат срещу "врага". На другия ден пак чинно стояха на местата си. Сигурно много хора ще ми се разсърдят и ще кажат: "Не е вярно! Ние бяхме бунтари" - Добре, какво направихте?! Дори протестът пред Кристал беше режисиран! Дори "броженията" на интелектуалците бяха измислени. Тук почти няма действащи десиденти - който е успял - е избягал. Останалите - са се пречупили и затова още не знаят какво да правят. Джулая морнинг - bapha, колко от нас я носят в сърцето си? Ако бяхме толкова свободолюбиви и борбени като тези идоли, защо и до ден днешен сме на това дередже? Защото нямаме идеали, нито смелост да ги създадем. Имаме само ново поколение, което иска да се приобщи към нещо, но няма към какво и затова превръща всичко в бира и картофки!
Крайно време е да спрем да копираме и да разберем какъв е смисълът! И пак си прав - тогава ще виждаме изгрева всеки ден!
Много ме радва присъствието ти тук! Поздрави!

нека реват :)))
изгрев да е... всеки ден...
и ти си топла, harvi ;)
весели да са... дните