"If you want to kiss the sky
Better learn how to kneel"
  U2

 - Защо всички тук са такива песимисти? Не разбирам въпроса му и си го признавам.  - Ами откакто съм кацнал всички българи, с които се срещам само се оплакват. От пътищата, от дупките, от полицаите, от политиците, от всичко.  Не знам защо е така. Но и аз помрънквам. Просто да не остана назад, не че имам от какво да се оплаквам. За спорта, да съм в крак с диалога. Но англичанина на масата се смее. Бил е два дни без ток на Слънчев бряг и дръпнал малко нагоре, към Варна. Да се разходи и да се поизкъпе. Обяснявам, че според мен това е друга бира и аз ако бях турист в Слънчев бряг и аз щях да мрънкам. Съгласява се, но само донякъде.  - Повечето ми познати, които са ходили веднъж в Тайланд, искат да отидат да живеят там завинаги. Там няма ток, няма пътища, няма течаща вода. Но тайландците успяват да рекламират хубавото и на никого не му пука за останалото. Тук хората само се оплакват, а България е една от най-красивите страни в Европа. Какво ви липсва?  Имате си всичко, за което един народ би могъл да мечтае, но не ви стига. Във вашата страна липсва само оптимизъм.  Опитвам се да го контрирам с историйки. Ето например, нашият премиер решава да вдигне заплатите на полицаите. И какво прави, вдига глобите... Сега вместо глоба 30 лева, която си пестим с 10 кинта на куката, трябва да платим 150 и така „органът” ни взема 50. Проблемът е решен, а ние малките го духаме. Смее се до откат.  - Кои сте вие „малките”? Защо се правите на големи? Защо в Англия като има табела 40, карате с 40? Защо в Германия не ви глобяват? А тук карате като луди. Бях взел кола под наем, но я върнах, сега се возя с автобус. Живее ми се. Не са виновни полицаите и премиера, че ви е писнал живота. Всички искате да сте големи, но нямате време (или желание) да израстнете. Всички искат да са директори, на всяка визитна картичка пише „мениджър”, но на никого не му се работи мръсната работа. А от нея трябва да се започне. Хубавото не вали от небето. Няма да дойдат европейците и за два месеца да ви вдигнат стандарта до немския. А се държите така, сякаш са ви обещали това да се случи миналата сряда и са ви излъгали. Хвърляте си боклука през прозореца! И се оправдавате, че общината не е сложила наблизо контейнер??? Това не е начинът.  Никой не иска да започне. А без това няма как да стане.    Тук нямам какво да му кажа. А е просто един турист, желаещ да прекарава всяка година колкото може по-дълго в България, защото „вече са малко толкова красивите места”. Но е решил да се държи далеко от хората. Товарят го. Неразбираемо за него товарят и себе си „сякаш нямат достатъчно грижи”.  Идва и се наслаждава на хубавото в града,


      В парка...


      На плажа...

      Но мисли, че само той го вижда... Останалите са толкова обсебени от търсенето на проблеми, че някак не го забелязат.    А България е хубава, много... Красива е. И от нас се иска съвсем мъничко за да е чиста, приветлива, мила. Да е „нашата България”. Защото ако на моменти не я чуствам моя, вината е в мен...

Той да се радва, че не е станало като в култовата песен "Спрете ни тока, не искаме вода" :) Тогава щеше да види Тайланд.
Хубаво е, че винаги ще има хора като теб, които мислят. Да, мрънкалници сме по принцип и в следствие на много неща, но трябва да гледаме по-ведро на живота и да ценим истинските неща.
И да, той не открива топлата вода " Свободата не ще екзарх, иска Караджата"
Мерси за постинга, определено се усмихвам повече :) Спорна седмица.

Поздрави Бафа, ако човек не иска да се превърне в мрънкалник, най-добре е да се събере с оптимисти, те ще видят дори в най-гадното нещо хубаво...

баси комента... чета го и ми става гот!
"определено се усмихвам повече "...
Аз ти благодаря! Успех е, от големите...
и твоята да е спорна... и успешна... моята започва прекрасно

ако човек не иска да се превърне в мрънкалник :))))
най-добре е да стане оптимист :))))
поздрави и торбички :)))
усмихната да си, kass... поне до уши ;)

ако има нещо, което не търпя, то това са обобщения по национален признак и съвети, базирани на същия - можеш да видиш последния ми постинг по този повод.:)

Мога да ти кажа, че в случая ингилизът с наглед добронамерените съвети и афинитетът към природата, допуска абсолютно същата грешка като тюхкащите се от моя постинг. Т.е., мисли си, че той знае повече, че той се разграничава от онези модели на поведение, които не одобрява и че може да даде съвет от своеобразната си камбанария. Така де, ама царят е гол, нали знаеш.:)

И аз на ингилизите хиляди неща съм им казвала - за смотаното им начално образование (което обезсмисля добрите им университети, поне за техни родни кадри), за осирането пред пъбовете в петък вечер, за оставянето на боклуци в автобуса, за кратерите по пътищата, които зеят в пъти по-зловещи от нашите (вервай ми), за алкохолният им туризъм, нежеланието на необразованата класа да хммм...работи (затова живее на помощи). Сиреч почти същите неща, които този човек е казал на теб.

Той има идея как от нашата държавица да стане рай и дава готови рецепти за начините, а сам не осъзнава, че такива не може да има - където и да иде, Човекът си носи Рая и Ада в себе си, там са нагласите му и онова, на което решава да наблегне. И не е лошо да си го припомни когато той или някое негово френдче юпи се затъркалят по ситито да повръщат бира зад ъгъла или си оставят недоизяденият бургер в метрото.:))

Със здраве, че много се разписах.:)

аз пък чета твоя коментар и си мисля, че и ти правиш същата грешка ;)
"И аз на ингилизите хиляди неща съм им казвала" :))))
Не ме интересува какво им трябва на ингилизите, за да си изградят уют в Англия... Не ме и интересува дали при тях е хубаво (по-хубаво, по-лошо)... Ако дори само един "ингилиз" се е замислил над казаното от теб, има смисъл... Слушам всеки, оспорвам малко... Мнения са... А информацията, frina... е сила... Събирам я... понякога с удоволствие, понякога без... Понякога поемам, понякога не. Но когато едно мнение малко или много съвпада с моето, си позволявм да го цитирам, без да мисля от кого идва... Защото е мнение...
Поздрави на теб и весела седмица...
пп. сега отивам да чета последния ти пост и ще се опитам да не бъда сред "тюхкащите се" там ;)

очаквах да кажеш това и съм подготвена, разбира се.:)) Моето единствено мрънкане е насочено срещу самото мрънкане и раздаването на прескрипции. Иначе казано, изобщо не си отварям устата да критикувам с национален знак, освен когато някой не реши да го направи пред мен от позицията на уж по-знаещ и по-добър.:) Дали ще е българин или чужденец няма значение - разграничаването от онова там лошото, грозното, натоварващото дразни, нищо друго. Защото така човек се самопоставя в различна категория, а от това няма нужда...

Тогава просто ми идва да кажа нещо в този дух: Just because I don't care, doesn't mean I don't understand. Иначе казано, обзервациите ми са на ниво, и реша ли да критикувам, мога да се справя перфектно, но не ми е в натурата някак. Но виждам и при нужда мога поне да се опитам да кажа на такъв окрилен критик, че нито той, нито държавата му са с нещо по-различни от останалите...

Дано сега е по-ясно, уффф, защо не ме научиха да пиша кратко?:))

разбрах те от първия път и АЗ не бях подготвен :)))
Разбрах и мисълта ти и гледната ти точка... и може би бих реагирал по същия начин, ако ме интересуваше от къде идва... Не ме... Замисли ме, накара ме да поогледам (себе си), да го подъвча, да го харесам... и да го споделя. Не ми минава мисълта, че точно той няма право да ми се бърка. По-скоро се радвам, че ми го е казал и с това се приключва...
Дори сега да ти напиша: " Да, Фрина, права си!", това не променя факта, че неговите и моите наблюдения съвпадат... Ако ми го беше казал брат ми, щях да реагирам по същия начин... И ти ли?

Дано и аз да съм по-ясен, че не ми се плува в дискусии ;)
усмихвай се и си свиркай

Катедралата наистина е разкош нощем, любувах й се тези дни. И морето, винаги, във всяка минута. И още много прекрасни кътчета - за който има очи да ги види.
Не ги оценяват много хора и ходят да почиват навън, там намират отношение, обслужване, анимация. Куца ни малко това и заедно с мрънкането идва в повече.

нека всеки почива където иска, пожелавам на всеки да може да си го позволи... нека да пообиколят, да разгледат, да сравнят... И да разберат, че разликата е в хората... За много хора обслужването прави една почивка пълноценна... ;)
Останалото го знаеш :)))))) във всяка минута :)))))
весела да си, където и да е... с когото и да е... смях да е

Ок,а когато спазваш правилата и не си хвърляш боклука през прозореца, и караш в ограниченията - какво става? Щом ти се наложи да комуникираш с някаква институция - край. Бюрократщина до дупка и никой нищо не прави... Една приятелка в момента не може да продължи лечението си,защото личния лекар й отказва направления(при положение,че е здравно осигурена). Нямат пари,много е тежко положението,а тя дава по 100лв. седмично за прегледи...да,с оплакване нищо не става,но и не става да идва някъв си чужденец дето всичко му е уредено и да разправя "местата за шефове се свършиха". Трябва ли да сме шефове,за да живеем нормално,питам аз? Всеки трябва да започне от себе си - да,така е. Но в един момент просто ти писва,когато виждаш и постоянно ти се доказва,че не можеш да разчиташ на нищо. В замяна на добре свършената работа и платените данъци и осигуровки ти се подава един КУР. А иначе България си е красива и трябва да си я пазим и да й се радваме. Само че красотата не решава проблеми...

Да спрем противопоставянето и повече оптимизъм..но и работа, не заобикаляне на вратичките ...Хубав ден!

абсолютно нищо не се променя, "когато спазваш правилата и не си хвърляш боклука през прозореца, и караш в ограниченията"... И на мен ми се спича лай... всеки път като опра до институции, и да, те не действат както би ми се искало. И да, много неща в България са недообмислени, неприятни и на моменти гадни (ама много гадни). Но ще карам (опитвам се, наистина) в ограниченията, не си хвърлям боклука през прозореца и ще спазвам правилата... Защото "някъв си чужденец дето всичко му е уредено" може и да е прав... и нищо не ми пречи да опитам... мога само да спечеля... и не само аз...
Красотата и проблемите ги има... В момента преборваме грешното ;)
поздрави...

и повече оптимизъм :)))))

Нещо ми е много съмнителен тоя оптимизъм...

може и да е грешка... за момента го смятам за правилно :)))
но след година можем пак да си поговорим :))))))

пп. песимизма определено е грешка... ако разчитам на реализма, шансът той да се превърне утре в песимизъм е огромен :)))))
какво ми остава??? ;)

Всеки българин може да бъде оптимист ако поживее няколко месеца в или на Запад от Австрия.Същото важи и за чужденците.Познато ми е като усещане,защото и мен ме е нямало.Но ако поживееш известно време,месеци и години,гледната ти точко веднага се променя.Не е до манталитет или до кухо мрънкане!Как примерно пътувайки от Ямбол за Елхово можеш да си весел и оптимистично настроен?Ами невъзможно е!Пътувайки ще ти изпадат пломбите на зъбите.Ще ти се спукат гумите на колата.Ще ти изпадат джантите.А си плащаш винетки и гражданска отговорност.Или друг пример.В малък град работиш за 350-400 лв.Половината от тези пари са ти разход за ток,телефон,вода,кабелна,данъци и т.н.Кой европеец би бил щастлив ако месечно разполага с по-малко от 100 евро в джоба?Може да се направи експеримент,за да се види...После българите били недоволни.Хайде един австриец от Виена да дойде и да поживее с моята заплата!И да видя оптимизма му след една година!Любопитен бих бил..:))))

палих свещичка в този храм, ядох миди на плажа и гледах фара на Галата, а сега пиша тук в мрачна София...Как да не си помрънкам малко бе, Митак??? Прави каквото трябва и да става каквото ще! Винаги гледам да забелязвам хубавото и да загърбвам грозното.
Рецепта - работи, да знаеш ;-)))
Привет, Морски!!!

ама защо толкова трудно се слуша :))))
Кажи ми в кое греши? :))) И колко различно би звучало всичко това, ако ми го беше казал някое аверче във Варна?
Поздрави Хараланов... на теб и семейството...


пп. Не ми се навлиза в подробности, но и аз имах едни безумно гадни 2 години от живота си... макарони, картофи и пр... с месеци... и си прав, че едва ли тогава бих го разбрал така, както днес... но не мисля, че бих му спорил...

пък ще видим дали действа :)))
(или ще се наложи да доовкусяваме :))) )

Привет, пътниче... подминало ме с малко ;)

за готиния пост, Митак. И за прозренията.
Дано се вслушаме по-добре.
Самоомагьосваме се как нищо не е наред и това оправдава бездействието на всички ни да подобрим нещата. Като че ли сме безпомощни, затова не правим и усилия.
И най-вече какво ни пречи да се оглеждаме. За да попием поне мъничко от красотата, с която сме заобиколени. Та белким онемеем от нея поне за малко и спрем да хленчим...
Усмихната и безгрижна седмица! :*

Със сигурност умееш да изслушваш!И да не следваш само твоята си линия.Аман от евтини примери как в Индия милиони хора живеели на улицата в крайна бедност но колко щастливи били!Който ми го каже това му препоръчвам горещо да отиде там до краят на дните си и да изпитва с гръб,корем,глава и душа ,,индийско щастие,,.Нашият български случай е същият.Ах имаме си Родопите.Ама защо не го оценяме бе?Ах имаме си и Рила с рилските езера!Ама защо не го оценяме бе?Ах имаме си Черноморие а швейцарците и това си нямат!Ама защо не го оценяме бе?Ах ими Стара Планина...Как ухае самоооо...Алпите нищо не струват!Ама защо не го оценяме бе?Така се продължава до безкрайност...Уж всичко си имаме пък нещо не ни е гот а..?Здрав бъди ти и цялото ти семейство!

дори и за малко...
дори и да сме безпомощни (много е възможно)... не означава че трябва да сме част от "мръсниците"... дори и по неволя ;)

весела да е, Люси ;)

Защото в БГ няма държава. Няма управия. Няма най-елементарна социална мрежа. Няма справедливост.

Поздрави от дъждовните Родопи, приятелю! Не се оплаквам...

не е важно да си мерим пишките с швейцарците или англичаните... или поне не ни помага, не ни бута напред... единствената идея, която съм вложил като разказах случка е, че нищо не ни коства да опитаме да сме малко по-чисти, ценящи и вярващи в себе си... Не искам да възпявам Рила и Пирина, те са си там... но пък боклукът от другата седмица още не е на улицата... и когато се появи, няма да е виновна общината... прав си, че безверието цари и расте, прав си че в тази реалност е трудно да си оптимист... Но какво би ни коствало да не цапаме допълнително?

дори и дъждовни, те са си твои :)))) и мои ;)
здрав да си Венински ;)

Според мен думичката е "отговорност". Че никой не може да свърши твоята работа.
И осъзнаването, че за да промениш света, трябва да започнеш от себе си.
Научени сме да чакаме наготово. И да плюем.
"Ах, тая лоша стълба, дето те спъна, маме!!! Мама сега ще й се скара!" - чувал си го, нали?
Здрав да си, Баф, и ухилен, пък да си плюем на ръцете, щото тя оправията... ще минат поколения, докато нещо в манталитета ни се промени. Винаги е така. Ама все трябва някой да почне отнякъде, нали?

но определено е по-лесно ;)
Нали знаеш, все някога ще се наложи да застанем на пътя и да викаме Неволята...
само колата да не е повредена непоправимо...

усмихната Роня ;)

Така сме устроени явно - мрънкащо движейки се, или движим се мрънкайки...?
Важно е да ценим това, което имаме и най-вече да не го рушим...
Съзнаваме го, след ей-такива раздрусващи срещи с ...третия вид ;)
Усмихвай се ...дори и в дъжда

Ето една сметка. Населението на земята е 6 милиарда. "Белия свят" -САЩ-250 милиона, Канада 25 милиона Европа 320 милиона, Япония, Австралия, Нова Зеландия и някой други, още примерно 150 милиона. Колко общо станаха? По малко от 1 милиард- това са хората с по висок стандарт от нашия и съответно 5 милиарда са с по нисък. Да живей България :) Много сме добре даже (спрямо другите)

"Важно е да ценим това, което имаме и най-вече да не го рушим..."
Аз ли съм куха лейка или ти това си го имаш готово от преди???

мъкхъм-кхъм... виж колко лесно било начи :))))
кой дъжд ве, mariani? А, този навън ли... че той как може да ми попречи на усмивката? :)))))
Весел да е твоят ;)

'нищо не ни коства да опитаме да сме малко по-чисти, ценящи и вярващи в себе си...'
ДА не ни коства нищо и не знам ЗАЩО ни е толкова трудно. на мен спасителите на плажа ми се смееха това лято, че чистя морето от пластмасови отпадъци и ми викаха, че съм станала вече германка!!! вместо те да го правят. явно ни харесва да си плуваме в боклуците и да се въргаляме във фасовете. самият факт, че чистим само там където идват чужденците и туристите говори сам по себе си.

чувал ли си го тва: the second place is the first looser...?
Борба към по-добро винаги ще има и според мен това е правилно...
Само да не го правим на чужд гръб...

друго си е да си опнеш пешкиря на мърлявия пясък и да мрънкаш по фасовете и пласмасовите боклуци :))) някак по "по нашему" си е... аз штЪ и тебе в гирманкатЪ... ааааамаха... бахтън от таквиз надувки кЪт теб :))))

ква надувка ве митреее ... аз чистачка на плажа станах и то без пари ; ))) не съм мрънкала, направо им се скарах : ))
верно е друго си е и си и мириши. мани! на това му се вика erlebnisreise ; )))

че българинът, макар да се бие в гърдите колко е готин, не се харесва. И малкият, и големият. И се получава някакъв омагьосан кръг-мрънкаме, защото нищо не е наред, а нищо не е наред,защото просто мрънкаме.
Хубаво е да видим България и да я харесаме, идеално и...и определено ми се случва като поживея малко някъде.Когато системата се окаже извън мен

Така ли му се вика на това ?
Ей, добре не умрях вчера, нямаше да съм го научил...

"Когато системата се окаже извън мен" :)))))))

много хубаво :))))
на мен ми харесва да си я харесвам ;)
усмихната да е вечерта ти, Бенра ;)

Много се дразня от постоянното мрънкане, критикарство, черногледство и тотален мързел. Дори се мрънка по инерция. Трябва да се спечели битката в умовете, за да се случи промяната и на яве. А там са се вдигнали сериозни крепости :)

Приятели холандци всяка година идват в България, понякога и по два пъти. Холандецът - (капитан на кораб), след като обиколихме Родопите, каза, че досега е смятал Норвегия за най-красивата страна на света/а той, както се сещате, е обиколил света/, но България е къде къде по-красива... Голямата му мечта е - като се пенсионира, да купи пет огромни камиона, да наеме 50 човека и да започне да чисти боклуците от планината. Особено от язовир "Въча". Този човек не забелязваше лошите пътища, защото на всеки 100 метра спираше и снимаше - просто нямаше време да ги забележи:)
Затова - хайде да не мрънкаме, а просто да си събираме боклуците...

Мрънкането си е национална черта на българите. :о))) Обаче не си го признаваме.
Какво да ти кажа... Аз не мрънкам. Предпочитам да правя каквото мога, за да си улесня житието-битието, доколкото е възможно без да хитрея на дребно. И не искам да съм мениджър - стига ми и да съм просто бачкатор, но на сигурно. :о))) Това последното обаче е малко трудно постижимо засега. Но не съм се отказала. :о)))
Лека нощ и добро утро! :о)))

Много хора са почнали да правят нещо, Варна, но не всички са оцелели по пътя. Много англичани си накупиха преди години къщи из България заради хубавините ни, сега имаме много напуснати къщи, стегнати от англичани. Циганите също са весели: може да се къпе на Гергьовден и Васильовица (евентуално), да живее в тенекия за сирене, но щом в бутилката алкохолът е етилов (че от метиловия го боли повече глава), всичко е наред. :) Не е проблемът в самото мрънкане, а в това, че то се свежда до пасивно негодувание, а не до активно недоволство. Иначе си прав:

http://www.youtube.com/watch?v=WlBiLNN1NhQ

:)

просто сили ми дава, а и бих го споделила с всяко друго българче :)

че това, което исках да кажа прозвуча като изваден от ръкава шаблон...
Поздрави

"От нащо по-убаво нЕма!" Имаме си всичко: планини, море, природа, история и т.н. - абе всичко, което много други си нямат! Аз се гордея с това! Благодарна съм за този пост, защото разбирам, че има и други хора, които обичат милата ни България!
Вместо да се тръшкаме, колко зле живеем и държавата ни е ужасна, по-добре да се опитаме да покажем хубавото, най-най-хубавото, това от което сърцето трепва когато си извън България, това което става причина за сълзи, когато се върнеш тук, това което те тегли насам, незовисимо къде си и онази висша сила, която е определила да бъдеш роден тук, на тази свещена земя!

ето това е:

"Много се дразня от постоянното мрънкане, критикарство, черногледство и тотален мързел. Дори се мрънка по инерция. Трябва да се спечели битката в умовете, за да се случи промяната и на яве. А там са се вдигнали сериозни крепости :)"

сериозно, нямам какво да добавя... яд ме е, че не беше в поста...

поздрави, много

въпреки че нямам нищо против мрънкането :))))
идеята ми бе, че дори и да мрънкаме (хора сме), поне да правим нещо за да намалим причините за мрънкане :))))

усмихнат ден, roza17... слънчев

и аз точно това:
"Не е проблемът в самото мрънкане, а в това, че то се свежда до пасивно негодувание, а не до активно недоволство."
имам предвид :))))
прави нещо, пък после мрънкай, че другите не правят... ;)
весел да е денят ти, принце :)

аз нищо не съм направил ;)
усмихвай се и се вей... леко :)))

може би аз трябва да ти се извиня... това което си написала е прекрасно сбито и ясно... а аз не мога така... всъщност исках да ти направя комплимент, а виж какво се е получило :)))) извинявай и браво ;)
усмихната, mariani ... цялата...

като "свещена земя" не съществува по условие... не е даденост.
Само вътре в главите го има и или го усещаме или не... Никой не е задължен да усеща една земя като свещена, но някои просто порастват достатъчно, за да го открият... и не вярвам някога да съжаляват ;)

каквото и да правиш моме, прави го добре и тогавай мрънкай на тези, които стоят на пътя ти... Мрънкай им на воля :)))))
С теб не е разумно да се спори, защото все ще цъфне някой по телевизора да ояснява как "ние ги фащаме, те ги пускат" :)))))
весел да е денят ти ;)

ето един линк, който малко ме изкърти...

http://www.facebook.com/notes/georgi-sopov/tova-li-iskame/411318308194

не е важно дали "навсякъде по света е така"... аз не искам в България да се случва... а зависи от нас...

Но често се получава така, че тези, които правят нещо или се борят със системата или безразличието, за да направят нещо, обикновено биват сочени за мрънкачи. И обикновено точно когато са претърпяли поредния неуспех и събират сили и парчета мечти за следващ опит, се появява някой нахилен главоч, тупва те бодряшки и изтърсва: "Аре бе пич, аре стига си мрънкАл, че ми писна, начи, ма живота е убав, глей по-ведро, бахти, начи, досадата, секи мрънка у тая държава, начи..." и отива да се премести в съседното кафене, докато стане време за бира.
Остава ти да бъдеш доволен, че напънът ти не е бил напразен, защото резултатът е подхранил онзи, позитивния в кафенето или бирарията.
Така ми прозвуча тоя англичанин. И не се заблуждавай, Варна: те живеят добре не защото са постигнали нещо, а защото са обрали половината свят и все още си харчат награбеното.

Никога не се оплаквам и не мога да спра да се усмихвам, дори и на непознати хора на улицата. Обичам си моята България такава, каквато е / макар и да звучи шаблонно/. Да, има недомислици и неуредици в страната, но те не се оправят с мрънкане....опитвам се да променя някои неща по мой си начин....знам, че не успявам, и че нищо не зависи от мен, но това не ми пречи....продължавам с опитите...:))))

Виж сега - по въпроса за мрънкането - ние сме били навсякъде и в едно от глобалните ни заселения - даже и насред китайците. Та от онова време ще да е било, когато сме възприели идеята да мрънкаме - така, както китайците, като искат да кажат "пу, пу, дан ти е уроки" викат "лош ориз".
Абе, световни мрънкачи сме и немаме грешка!
И дай по още една бира, или ще взема да извадя "Каменица"-та, а?

хубава е, и Варна
мерси за снимките

Хубава и тъжна история...Има много истина в нея. Сякаш всичко е казнао, не знам какво да добавя, но ми харесва, много!
Поздрави!

"Трябва да се спечели битката в умовете"

Някой от вас да пътува с градски транспорт?
Или скоро да е влизал в кръчма?
"Умовете" на България са по чужбина,хора...Много ясно,че лесно се манипулира човек,който по цял ден мисли само как да изхрани себе си и децата си. Той няма да седне да мисли и да бъде оптимист. Просто ще ходи на работа,ще се връща,ще сяда пред телевизора,след което ще заспи и така до другата сутрин...

Защото е доста противоречив.
Че всичко си зависи от нас е вярно - да не цапаме, да пазим, да спазваме правилата. Че мрънкането си ни е национална черта и това е вярно. Сигурно няма по-мрънкащ народ. Направо сме специалисти. Обаче хората са "гладни"..това е проблема.
И понеже сме инертен народ и все някой ни е крив, не сме свикнали да воюваме за правата си, не сме научени да изразяваме мнение и всеки се спасява поотделно.
Помисли само колко бихме напреднали, ако всеки с нещо помогне на другия, ако хората не завиждаха от дъното на душата си. Вземи например едно семейство, един блок, една еденица от хора, някаква група и виж: само нанякой да му провърви, да се издигне или да направи повече пари, да си намери по-богат приятел..и т.н. ..започват клюки, завист...не сме народ, а мърша, е т'ва го е казал поетът:

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

Е кой ни е виновен?
А България е райско кътче, наистина го мисля!

Но често се получава така, че тези, които правят нещо или се борят със системата или безразличието, за да направят нещо, обикновено биват сочени за мрънкачи. И обикновено точно когато са претърпяли поредния неуспех и събират сили и парчета мечти за следващ опит, се появява някой нахилен главоч, тупва те бодряшки и изтърсва: "Аре бе пич, аре стига си мрънкАл, че ми писна, начи, ма живота е убав, глей по-ведро, бахти, начи, досадата, секи мрънка у тая държава, начи..." и отива да се премести в съседното кафене, докато стане време за бира.
Остава ти да бъдеш доволен, че напънът ти не е бил напразен, защото резултатът е подхранил онзи, позитивния в кафенето или бирарията.
Така ми прозвуча тоя англичанин. И не се заблуждавай, Варна: те живеят добре не защото са постигнали нещо, а защото са обрали половината свят и все още си харчат награбеното.[/quote]

Може би бих могла да се изразя по-добре,но няма нужда- принца добре е обобщил. И мене не ме кефи, че колежките "не сварват" и аз им върша и тяхната работа, а всички взимаме еднакво...Продължаващо с години - вече се отразява на глава,очи,нерви и...А най-оптимистично ми действа отговора на въпроса/"ще има ли промяна "/ на шефката ми - "..където и да отидеш - навсякъде е така.." - все пак по-добре е от предишното:"ти само се оплакваш,а те не!" -благодаря за благодаря -то! и с оптимизъм продължавам напред, понеже си мечтая за свое жилище / може би на 45- 50 ще съм успяла!/, понеже брат ми е без работа и едва имат за хляб зимата /а аз имам едно семейство/,комшията /хазайката/ ми краде тока и искам да я пребия,но не мога защото не е културно и не ми отива, оптимистично ми е и като си карам колелото по съответните алеи / с НАРИСУВАНО даже колело/, а двете бутащи колички млади майки започват да ми викат "гл`ей съ къде караш,ма.."
Оказва се,че за мрънкането се иска невероятна енергия.Понякога се чудя кое дърпа повече - оптимизма или мрънкането..