Бутат ме настойчиво. Усещам всичко, но нямам сили даже да си отворя очите.  - Ставай, отиваме да гледаме регатата.  Няма шанс. Побутвам се тук-там. Не намирам щети, въпреки сериозните съмнения, че щети има.  Те не се отказват.  Натискам бутона „Format ME” и донякъде успявам да се събера във форма, която успява да нацели вертикала. В главата ми стадо побеснели гарги се борят за сиренцето, но то е под стъклен похлупак и битката изглежда вечна. Някъде отзад се дочува църковен хор от незадоволени бабички. Едно малко кученце притичва в краката ми с грохота на минаващ между ушите ми влак. Опитвам да си събера погледа в една точка („абстрахираха децата”) и виждам най- ухилената физиономия в света. Липсва ми един тиган за да я размажа. Съвсем естествено мразя всяка усмивка в момента. Всички лица са длъжни да бъкат от съчуствие, към мен трябва да се протягат хиляди ръце с хапове, мокри хавлии, айряни и зелеви чорби. Да ми се пеят болкоуспокояващи мантри. Но от всичко това има само зелевата чорба. Във вид на аромат. На вкиснато. Поглеждам се. От мен е. Вдигам поглед и изгледа е стряскащо размазан. За част от секундата. Даже не успявам да се учудя, когато в лицето ми (това което е останало от него и околията му) се изсипва кофа вода. Само водата де, кофата остава в ръцете на добронамерените ми приятели, които познаващи ме и знаещи какво би трябвало да последва, са повечко и готови.  Но аз нямам време за реакции. Малкото сила, която съм събрал при форматирането, не стига да се опре на водната стихия и цунамито (летящото) ме отнася в някакъв ъгъл на стаята. Вражески ръце отнасят течните ми остатъци и заедно с куфража ме изсипват във ваната. Ледената. Нямам приятели аз, нямаааааам...   Всички са се изнесли предвидливо.На един стол са оставени шорти и тениска. Гледам ги дълго преди да реша какво да правя. Ако ги облека, ще е като да се предам. Поглеждам през прозореца. Всички са в градината, седят под навеса и весело си сърбат кафетата. Не мога да се предам без бой. Излизам чисто гол, минавам между пейките и сядам между съпругите на двама бивши приятели. Прегръщам ги и с нежно гласче ги питам коя ще ми налее кафе. Преди да получа отговор, върху мен се изсипва поредната кофа вода. Ще взема шортите и тениската...   Светът се клати. Седим в малка яхта и гледаме как други яхти се борят коя по бързо ще мине покрай буя. Слънцето и клатенето не помагат въобще за връщането ми в света на живите и функциониращите. Чуствам се като гърне с развалена боза.Някой пали мотора, за да се придвижим  към следващия етап и ми идва гениалната идея, че сега е прекрасното време за мъст. Присурквам се леко към най-близкия враг и се подготвям да го блъсна зад борда веднага когато лодката изправи курса и набере. За да мине повече време докато се върнем да го вземем. Заковавам поглед в GPS-a и когато курсът спира да играе и скоростта минава границата от три възла, заемам поза 8 (лъв преди скок върху нищо неподозираща антилопа) и започвам обратно броене от 3.  Нула. Скачам...  Зад борда...  Лодката се отдалечава, от нея се носи бурен смях... На няколко метра от мен плясва спасителен пояс...  Аз и морето... В един доста самотничък блус. И двамата изглежда имаме махмурлук, и на двамата ни е едно бавно и спокойно. За този танц заплащам с чехлите си, отдалечават се бавно към дъното и чувам присмеха и упреците им.  На следващите две преминавания ми хвърлят бутилка вода и (вторият път) крем срещу изгаряне. Но не и въже. Не ме вземат. Чак на третото минаване съм спрял да псувам и ми подават ухото...  За втори път днес ми сглобяват екип. Вземам го без възражения. Първите няколко минути са нащрек, но после решават, че съм си взел урока...    - Ставай, отиваме да крадем слънчогледи... Няма шанс. Около главата ми кръжат ята винарки. Шумни. За секунди през остатъците от главата ми минават вчерашните случки.  Скачам от леглото като изстрелян...  Как бих могъл да откажа на приятели?!

Ей те вече - неколкократно изкъпан, чистичък и свеж - фърли една пита слънчоглед насам!

Ае, отивам на плаж!

Айде бартер - преди години, в една пиянска вечер на канала ни осени гениалната идея да ходим да крадем царевици и след това да ходим за риба. На другата сутрин, познай - никаква риба не видях, приятелчето е ходило, ама няма да е бил в добро здраве.

но съм вече на работа, което не ми оставя много избор :)))))
питата... много по-хубаво е да отидеш сама да си я вземеш... прекрасни (полузабравени) историйки с носталгични окраски... ;)
плесни се веднъж и за мен ;)

земам ги, мамулити :))))
а пък давам няколко пити "дребни залъгалки" :))))
весел да е денят около теб ;)

Искрено ти съчувствам, като знам как се мъчи тази глава - камбана...
Добре, че ходим от време на време и на работа, за да си починем, ако не друго ;)

за кого е добре това с работата, казваш? :))))))
за съчуствието благодаря, ама от съчуствие глава не минава... иска си зелевата чорбица и туй то :)))
Весели дни на теб до уикенда... после ще са весели и без моите пожелания :)))

Познато чувство. Главата като изтръпнал крак. Бирата е панацеята. Кенче в аптечката и в спасителният сал.
И да си купиш плавници. С малко инат, може ти да си флагман и да ти духат пяната в килватер:))

ама нали се сещаш, че за да ми сърбат пяната, требе отнекъде сила да ги размаха тея ми ти плавници :))))
а бирата (ах, бирата!)... помага до втората, после започва да пречи :))) а как се спира след 2 бири, А???

Не те мисля, bapha - имаш си спомени, ярки и ...ароматни ;)
Не разбрах само кво го правихте тоя слънчоглед??

и мен ме заболя главата...Нямаше ли кой една бира да ти подаде като на човек...:)))

когато има кой да се грижи спомените да са точно такива :)))
не е важно какво се случва със слънчогледа (какво можем да го правим де, олюпихме махалата :)) ), а това, че само на това поле имаше пазач! Което си е бясна крачка към детството :)))

Имаше кой да ми подаде бирата, докторе...
но първо трябваше да ми вземат размера за шапка, че нещо много се бях разпрострял :))))

даже не е важно, ама ми стана любопитно :)))
Нали и ти си участник в грижите ;)
Поздрави, bapha и твоя ден да е ухилен

аз този път бях причина за доста грижи ;)
което ме прави един от основните участници :))))
такъв да е, и около теб ;)

1. Гъсто кисело мляко (със или без краставица на ситно нарязана) и голяма доза едро смлян хубав лютив чер пипер
2. След като го повърнеш, можеш да минеш плавно през една бира малък формат към доматен сок с прясно сурово яйце, много лютив ред хот чили пепърз, и едно аспиринче
3. После започваш леко захранване с врял месен бульон и плавно преминаваш към шкембе чорба - ако не друго, от чесъна в нея поне няма да усещаш колко ти е скапано...
и едно шалче около тила, през слепоочията и челото - за установяване на контакт между мозичните дялове - или ръцете на колежката дето разбира от глави:))))
и, гледай сега - ти вече си на работа, а ние си броим дните и часовете и сме ужасени колко бързо върви това време

Приятели...

ти нали не смяташ, че някой, прекарал по-голямата част от младоста си между пиянството и махмурлука, не знае как да мине по-бързо от едното в другото ;)
само първото типче ми влиза в действие :)) (още не съм повръщал и не ям месо) :)))))))
наслади се на дните и часовете... колкото толкова, после пак :)))

какво да ги правиш, приятели :))))

аз и морето...

ще мине, ...да ;)

пп. и не ми се бъркай в диалога
ппп. ще съм там

и мен ме заблъска една глава. И умната тази вечер.

описвам спомени :)))))
усмихната да е вечерта при теб ;)

Единични или многократни?:)))))))))

Привет! Всеки спомен от морето е чаровен!:))

Казват, че човек пати най-много от главата си.:)))) Ама да си щурчо, и на сън и на яве, това вече е двойно мъчение :))))
Хахахааааа не знаех, че имаме бутон "Format me". Ще го използвам вече по предназначение :)))))
Приятна и щура вечер и да разказваш после :)

спорни са и спомените... щото все пак те отново са ми приятели, а аз не искам да клепам приятелите си :)))))

привет, monaliza121... много такива да имаш ;)

на работа, спретнат (е, небръснат още, чак толкова на работа не съм :))) ), сериозен и леко нервен... само остатъзи на аромати... на море ;)
и гласове :))))

и твоята да е такава... и да не се срамуваме да ги разказваме :)

пп: по-добре да търсиш в google earth къде си пил, отколкото в youtube как :))))

Еееех, а бяхме млади.... :)

майка ми още като се събира с приятелките си (повечето вече баби) казва, че отива да види "момичетата" :)))))

за приятелите, те са единственият спасителен пояс, който понякога имаме :):):)
Добро утро и прекрасен летен ден....с достатъчно приятели в него :)

точно за тези ако се държа, ще ме изгонят от къщи и ще ме изритат от работа :)))
но пък историйки ще има ежедневно, убеден съм... ако някой си ги спомня да разказва де :))))

Я, Бафето смени аватара!
Гледам те в изцъклените очи и ти викам Добро утро!
:))))))))))

Бафето, Мафето, туй йе хавата :)))
Улава работа ти каам ей таквизи ми станаха комбалити :)))))

Добро да е, Дориана, бавно и приятно да се стеле ;)

Бафа ли си или bapha :) не знам :)
За Варна - също :)
За Митко - хич пък не съм сигурна :)

НО едно бих казала - новия ти аватар показва, че нещо се е променило :), а какво и ОТ какво е, ти си знаеш :).
P.S. Приятен бавен и стелещ се :) моабет :) ти пожелавам в горещия августовски ден, Мите :)

1. Внимавай какво сънуваш
2. Като имаш вана с лед - стой си в нея докато се събудиш от студ или изтрезнееш.
3. Не знам повече...

И не слушай Разказвачката - само лимон и мед след препиване! Питай Мама и Приятелки. Момичетата знаят най-добре. И за кожата е полезно - безбръчки.com;-))))))))))))))))Гуш!

изпълнявам обещания :))))

пп. не можах да намеря по учудена снимка ;)
ппп. това с несигурноста... така май е по-добре, а :)

които си направих бяха:

1. Не се ебавай със сговорна дружина.
2. Не блъскай с глава Китайската стена.
3. Каквото съм си дробил навремето (при сформиране на "близко обкръжение"), ще требе да си го сърбам ;)
4. Кът ни моа да пия, що още съ пробвам?!? И то с такава всеотдайност ;)

Какво е това "препиване", Лили? Такива думи в нашия речник няма :)
Нещо като женско сърце или градски автобус: Място за още един (коктейл) все ще се намери :))))

...сте го крали слънчогледа ;-)
Макар че при така описаното състояние дали си обърнал внимание на утрото?

Поздрави за увлекателния разказ (спомен)!

даже късен следобед ;)
но си права, понякога не обръщаш внимание на часовника, просто дните ти се струват прекално кратки :))))

поздрави и на теб, mamas, весел и спокоен да е следобедът ти

някой джин в лимона и меда - съгласих се:))) Не се преработвай на тая жега, Митак.

Ей тия твои откачени истории ми липсваха!! :)))
От случка в случка да се преливаш и все да има кой да не ти се впряга на благословиите ;) (кат те гледам - течност отвътре, течност отвън, течност отвътре, течност отвън - все си накиснат и все псуваш ;)
пп. Поздрави от варненското моренце - снощи го погалих за последно и ми прошепна :)

да се преработя в жегата де... не че няма работа, просто при мен е 19°C и да ти кажа, предпочитам жегата :))))

те умните глави найш още га са казали, че панта рей :)))
няма да се цепя от колектива я :))))
весела Роня ;)

пп. липсва ми вече... моренцето

С-ъ-п-р-е-ж-и-в-я-х!!!! Това си ти, дааааа! Страхотен си!;)

сига ши тръгнат слуховете, чи съ свалями и уттечи :))))

майтапа настрана, лесно е съпреживяването ;)

Браво за историята ... напомни ми филма Trainspotting :)
Поздрави! ВВ

абе то браво, ама найш с колко айряна съм я изработил :))))
поздрави и на теб , ВВ... усмихнат да е ;)

Posts like this brighten up my day. Thanks for tkaing the time.

HlYfLu <a href="http://euqjurwhdlja.com/">euqjurwhdlja</a>