когато порастна, искам да стана... жива Лили, 5г.  

   Някак нещата се случват. Не търся причини, не опитвам да си обяснявам нещо с "цялото". Просто се случват. И се случват толкова често, докато узрея да ги разбера. Естествено, мога да си кажа "Баси колко навреме ми се случи", но това означава да омаловажа факта, че ми се е случвало и преди. Когато съм бил тъп, сляп или просто недорасъл, за да се светна. И същевременно би бил един прекрасен начин да прехвърля вината на късното си съзряване на някой друг.     Нещата се случват.     Преди време във Варна се случи да седя на маса с няколо човека, още несвикнали със статуса си на "новобогаташи" и незнаещи как да се държат като такива. Понеже имат крещяща нужда да покажат, че вече не са "кой да е", се държаха потресаващо надменно с всички. Дразнещо, леко депресиращо и определено смешно.     Been there, seen that.    Веднага асоциирам със случка в моето минало:    Когато бях на двайсет, животът ме заля с възможности, красиви случвания и много късмет. Естествено реагирах като онези на масата във Варна. И явно ми се е струвало нормално. На една вечеринка във Виена попаднах на компания, съставена предимно от наследници на бившите комунистически величия в България. Държаха се смазващо надменно, знаеха всичко по всяка тема и разговорът с тях бе по-скоро като театър. Те бяха на сцената, останалите изпълявахме ролята на осветление и публика. Подготвих се да се заяждам с тях (тесен специалист съм) и когато тръгнах да набирам, жената, която обичах, ми каза:    - Не, недей. Гледай ги, слушай ги и виж кой си ти, когато тях ги няма.    Смазващо беше, наистина. В последствие осъзнах, че същото ми е казвано много пъти, по един или друг начин. Но тогава го видях. Се видях.     Не знам колко пъти след това съм се връщал към тази случка, колко пъти съм се виждал в други хора, които ме дразнят в момента с държанието си. На някой близки съм се опитвал да обясня, други просто съм подминавал. На онази маса във Варна подминах. С полушеговит тон се извиних на една сервитьорка. Тя сълзеше тихо в ъгъла заради безсилието да отговори подобаващо на пощипването по задника. Искаше ми се да обясня на тези хора, с които вечерях, че уважението никога не е чисто, ако е еднопосочно.      Уважавай, ако искаш да те уважават. Звучи лесно, ненатрапчиво и има малко гуру-привкус. Убеден бях, че го знам, че го мога. Но се оказа, че съм едва в началото...    Преди време водих дъщеря си на градина и като влязохме, тя ме попита нещо. Не си спомням нито какво е било, нито какво съм отговорил. Но една учителка, която даже не разбира езика, на който си говорим, ме дръпна настрана. Каза ми, че тонът (!!!), с който разговарям с дъщеря ми, е като "умен към глупав", "шеф към подчинен" или просто прекалено "изотгоре". Не ми се скара, не се правеше на интересна, просто сподели впечатление. Засмях се, казах, че е напълно възможно, все пак хлапето е на 5 години и съм й баща. Тогава същата тая даскалка ме помоли (!!!) да опитам нещо. Всеки път, когато дете ми зададе въпрос, да си затварям очите и да си представям човек, който уважавам много. Да не е приятел или родителите ми. Просто някой, когото уважавам. И да отговарям на въпроса така, сякаш ми го е задал този човек.     Пробвах го. Избрах класната ми от гимназията и започнах да отговарям на нея. Ако г-жа Елисавета Тодорова разбере колко диалози съм водил с нея в последните месеци, ще полудее.     Пробвам го и днес. Не, това е лъжа. Правя го и днес. Вече е почти навик (винаги има изключения). Правя го не само с децата, правя го с всеки, най-вече с онези, които обществото е нарочило като "по-надолу в пирамидата". На моменти си е шамар. В други е песен. Но определено винаги е различно. И не винаги е приложимо. Вчера на автогарата в София един изсухлен полицай ми взе документите за проверка и накрая изфъфли:    - Ти май си с крадците, а? Пощипваш ли?    Заядох се грозно и ми се размина на косъм, но определено не ми дойде да си представя г-жа Тодорова преди да отговоря. Уважението е диалог. 
   Нещата някак се случват. Без посока, без нанизана последователност. Като разходка в овошна градина с възможност да си (или не си) береш каквото обичаш, каквото ти харесва. Преди няколко дни ми се наложи да вляза в едно училище преди започване на заниманията. Чаках един учител във входа и наблюдавах как децата пристигат, опитвайки се да сменят скучните сънени физиономии със скучните дневни. Една малка тумбичка влезе по-шумно, явно доиграваха някаква игра , започната още в автобуса. Не са крещяли, не са свирили, псували. Не са се и смеели високо. Просто няколко деца, които говореха едно през друго. Изведнъж се разнесе крясък:    - Какво сте се развикали, колко пъти трябва да ви се повтаря, вие идиоти ли сте...   и пр. лайна. Беше една учителка с почервеняло от викане лице. Продължи да храни хлапетата, като завърши тирадата с:    - Ние тук се опитваме да ви научим на елементарно уважение, а вие се държите като галфони.
   Затворих очи, представих си една нейна колежка и... се засмях. Уважавай за да те уважават, казах си. Замислих се дали и тя е сред учителите, които обвиняват родителите, ако нещо не върви. И се замислих дали учителките, които уважавах едно време са мислели, че работата им се състои в това да "опитват".  Не, госпожо (Галфон), не опитвате. Да опитваш означава да си пееш try walkin in my shoes... и да знаеш защо.

Обувките ти са ми с няколко номера по-големи, приятелю, но обещавам да опитам.

Как да кажа има една поговорка " Бии да те уважават ", убедена съм че си я чувал , дали това е народо-психология не знам . Но уважението отределено се споделя. . . и да try walking in my shoes ...
Пегърнат си !

аз пък обещавам да си изрежа ноктите на краката и да си ги менкаме (обувките), ако се наложи :)))

дано не се налага, Милен :))) и дано всичко около теб е така, както си го искаш ;)

аз като те гледах как играеш, не видях много да търсиш уважение :)))

като те биха, уважаваш ли ги :))))

и ти, дребосък... поздрави ;)

оправдавам :) Понеже нямам аргументация :) Само ще кажа едно - цитирам " Никой ,от както се състезавам, не ме е бил на 1 " :):):) хахаха
Загрявката му е майката :)

когато паднеш найсе пъти, а биеш веднъж, е хубаво да си спомняш често хубавото... но това не означава, че трябва да забравяш останалото нали :))))
а точно за посочения (от теб) пример... ти замисляла ли си се как тази лелка беше единствената, която, дори и смазана, дойде да се хили с нас, да ни обяснява как да стигнем до метрото, да ни носи запалки? И как е още на много места преди теб в ранглистата :))))
Нагласа, дребен, дори и след 5:0 да продължаваш... а за загрявката... виновен съм, много, няма нужда всеки път да ми го натякваш :)))))

Прекланям глава , колкото и да ми е трудно със завидният си ръст ! :) Беше супер яка !
Пък за другото , дам по лесно си спомням хубавото , другото ми избледнява:)
И така, Обещавам да те накарам , най-после да се гордееш с мен !

Байно, всичко си го описал чудесно и както винаги топлиш кат родопско одеяло. Искам само да вметна, че има само едно по-хубаво нещо от следването на мъдри съвети (като това с представянето на уважаван от нас човек) и то е да знаем кога подобни съвети помагат и кога пречат. Това поради факта, че в живота няма еднозначни отговори и панацейни решения. Гъвкавост му е майката. Дали да погалиш или да шамаросаш зависи от контекста.
В МНОГО (но не всички) случаи децата имат нужда да им се говори като на деца. Децата са малко като стадните животни, мислят и действат на базата на авторитети и затова трябва да си изградиш авторитет в главиците им. Лично винаги ме е дразнило, когато възрастни говорят на деца с рационални и логични аргументи. Рационалността е етап в умственото ни развитие, който се появава някъде между 12 и 18, като при някои възрастни така и не настъпва :)

Поздрави и песни,
бай ван

Крадеееш, bapha, крадеш...
Ама не онова дето полицая си мисли...
Кредеш хубави моменти, ама затуй затвор няма, така че продължавай...

имаш гледна точка, познаваш я от вси страни и поназнайваш още нещо и за другите гледни точки...

ако дете те попита какво е ескалатор, би ли му отговорил, че е: транспортно съоръжение, предназначено за вертикално придвижване на хора, най-често между различни етажи в сгради. Наподобява стълба с подвижни, свързани във верига, стъпала, задвижвани с мотор. Преимуществата му пред асансьора са непрекъснатият режим на работа и големият капацитет. (от уики, естествено)? Или първо ще помислиш и ще се напаснеш на ситуацията.
С което искам да кажа, че отговорът ти ще е почти винаги различен... в зависимост от... (сещай се, моля те)...
И още. И аз и съседката се държим с децата си като с деца. Моето е на 5, нейното на 35. Ако тя прочете това, което си написал за децата, ще подскача от радост. За нея всички са деца (общ знаменател). За мен не...

пп. извинявай за късното, но ЧРД... случи се да бъда на път, но пийнах няколко стръка чичо Джак... за теб

мухлю ли каза :)))))

полицая мисли, казваш :))) пу данму е уруки, аз такъв полицай не познавам :))))

поздрави, човече ;)

Те моите обувки параходи Баф.:))
Като Титаник...
И като него и като теб, все срещам айсберги...:)

като видя написано Титаник и все се сещам за онзи лаф, че Титаник са го строили професионалисти, а Ноевия Ковчег- аматьори...

но ако обувките ти са параходи, честит празник днес на екипажите им ;)

и да има айсберги на пътя, пускай ги в коктейла ;)

в оушъна на чашата...
преди години, спрях алкохола и жените. Това бяха най-лошите два дни в живота ми... ;)

пускам ги айсбергите в чашата...
Течна дружба на поколенията...

Наздраве!

съм полуаматьор-пияница и мра от кеф, че не съм сам... в чашата и около нея...
всяка дружба от този вид завършва с: ти мен уважааш ли мъ?
което пак ни връща на темата, следователно алкохолът създава уважение... баси разковничето, спирам парите за книги :)))

Наздраве Бекси

Не мога да не се съглася с бай Ван, първо, защото е в тази материя от много време, второ - аз сам съм писал по въпроса http://him.blog.bg/izkustvo/2010/01/31/avtoriteta-ili-lipsata-na-takyv-i-za-otrichaneto-mu-i-indivi.483507 , естествено, не претендирам за изчерпателност. Специално по въпроса когато децата грешат - за тях е нужно да видят кой е авторитета. Братовчеда пробва с думи да обяснява, гледа да не повишава тон и в резултат братовчедчето им се качва на главата и на двамата. В къщата главно аз го навиквам когато е сгрешило и познай кой уважава най-много? Да, уважение и респект в резултат на ситуационен стрес, но съм му показал, че когато се държи както трябва, получава цялата обич, на която съм способен. И ме счита за приятел, както неведнъж ми е казвал. А иначе - да, всичко зависи от ситуацията и няма панацейни решения (както и двамата с бай Ван пишете). Поздрав най-сърдечен.

спирай книгите, там не върви премрежен поглед...

а и някой беше казал: : "Виното е бутилирана поезия".;)

хах, да се разберем, не споря на Бай ти Ван...
Та Иво... Когато повишиш тон на дете, мислиш ли как ти ще реагираш ако то ти повиши тон? Как би реагирал, ако то ти се развика или (пу пу пу) ти бие един "образователен" шамар? И аз вярвам в авторитета, но наистина ли се опитваш да ме убедиш, че авторитет се гради с помощта на силата?
Може и да си прав в един случай, да си в безумна грешка в друг. И как дефинираш, че едно дете се държи "както трябва"? Моята и твоята дефиниция еднакви ли са?

След като и тримата (аз, ти и Ванката) сме съгласни с "няма панацейни решения", защо решаваш да вкарваш твоята гледна точка като оспорване на друга? "Специално по въпроса когато децата грешат - за тях е нужно да видят кой е авторитета." И аз греша, и аз имам нужда. Приемаш ли за правилно като сгреша в работата си, шефът да ми бие шамар или да ми се разкрещи. Като сгреша у дома, трябва ли любимите ни хора да реагират по подобен начин?
И най-важното... Кои уроци помниш най-добре от детството си? Онези, в които си разбрал, че "така не бива", или онези, от които си се светнал, че "тoва е грешно, защото..."?
Поздрави и на теб, Иво... сега отивам да си дослушам Paatos ;)

Детето първо не може да ти повиши тон, защото представите му за добро и лошо са твърде размити. Защо да ми бие "образователен шамар", при положение, че не ти, а то е в грешка? Авторитета специално при децата се гради с ясно показване на правилата, съответно с поощрения и наказания, като никъде не съм споменал, че съм си позволил да ударя братовчедчето. Не е нужно, защото то разбира, че когато му се карам, значи има защо, не го правя за спорта. Всеки греши, но не можеш да сравняваш грешките на едно дете с тези на възрастните, поради различните светове, в които живеят. Когато сгрешиш е нормално да ти се каже и ти като възрастен да си извадиш поука. Ако сгрешиш пак за същото нещо - може и да ти се развикат, защото са ти обяснили какво се иска от теб. Малкото дете като му обясниш нормално, доста често не може да те отрази. Пример от вчера - започна да дърпа една жица на двора, която беше закрепена за една нестабилна конструкция. Е - предпочитам да му се развикам, да се стресне и да не припарва повече там, отколкото да му кажа тихо, той да не ме отрази и да стане непоправимото.
Кои уроци помня? Не си спомням нищо конкретно и затова си мисля, че естеството на уроците няма толкова голямо значение като пораснеш, важен е резултата т.е. какъв човек си.
Надявам се, че музиката ти е допаднала :)

не винаги е приложимо. Открай време съм се опитвал да се държа със всеки като равен с равен, независимо кой е, но много често от някои това се тълкува като слабост, и се налага да подходя индивидуално, след това... Просто нещата си се случват, да:)
Това с представянето на учителката ме усмихна - хитро психологическо премятане:)
Чудесен разказ, Бафа!
Поздрави, и весел празник!

"Когато порасна, искам да стана... жива"
Ей това е най трудното - да не се оставиш животът да те превърне в жив труп. Много е коварна тая работа с умирането на живо, защото не се усеща. И се превръщаш в... истерична даскалица, която едва наднича от своите обувки.

Стархотен разказ, Бафа! Поредният! Имам чувството, че ги раждаш на светофар, на спирка, на коляно... Все едни такива задъхани и истински.

Честит празник, морско момче! Св. Николай да закриля теб и хората, които обичаш, а аз ти пожелавам все повече да заприличваш на дъщеря си :)

Наздраве!

но трябва да си човек, за да станеш жив,
ако си кукла на парашутче - няма как да оживееш, освен ако не се появи магия,
а и тогава дори - щото ние дъртите вещици мразим да ни се правят на велики

Ако повиша глас на децата - повишават ми глас, това е. Трябва да ги уважаваш, за да те уважават - трудно е с нацелването на границата, докъде си приятел и откъде майка, налага ми се все по-често да им припомням, че аз съм майката

явно изхождаме от различни гледни точки...
Едно дете МОЖЕ да ти повиши тон... и неговите представи за добро и зло СА много ясни, просто са ясни за него и доста различни от твоите.
Може и да греша, но за това:
"Малкото дете като му обясниш нормално, доста често не може да те отрази."... ако на мен ми се случи дете (и не само) да не ме отрази, не търся вината в него. Аз знам защо не отразявам определени хора, подходи и почини и ще се радвам ако всеки също е наясно. Няма панацея, има подход, мислене, търсене. И мен определено ще ме е срам, ако се наложи да се развикам. Срам не от детето, а от себе си...

"при положение, че не ти, а то е в грешка?"... винаги ли?

пп. хареса ми, изненадващо много ;)

"не винаги е приложимо. Открай време съм се опитвал да се държа със всеки като равен с равен, независимо кой е, но много често от някои това се тълкува като слабост, и се налага да подходя индивидуално, след това... Просто нещата си се случват, да:)"
дааааааа, да, да, да :))) гледните точки са толкова различни, че понякога се разминават и без намек за допирна точка... факт! Налага се индивидуален подход, също факт. Но по-нагоре в коментарите има няколко "децата са..." факт за калъпа! :)))

учителката я видях точно така, в средата ан крещенето, с издути на врата жили и почервеняло лице. Даже си я представям как след това се връща сред колегите, взема нервно кафето и казва: "тези деца ще ме съсипят"... Няма никакви каламбури в картинката ;)

весел ден и на теб, vostroto :)

нищо не е трудно като знам какво искам и вярвам в избора си...

благодаря ти, да ти се връща много, отвсякъде и неочаквано :)))

поздрави :)

всички мразим да ни се правят на велики :)))

един лаф много ми харесва: "Като някой много ни дразни, го смачкваме. Ако не можем, го псуваме зад гърба му. Ако и това не доведе до нищо, гласуваме за него и се надяваме "онези" да му го затъкнат" :)))))
кукли на парашутчета сме всички... явно :)))
ай наздраи :)

уважение му е майката и learning by doing... останалото ще си го разказваме след години :))))

Нямам какво да кажа - обичам да те чета, а всяка реакция в думи в момента ми кънти сухо и банално.
Respect,
Бемберски.

Исках да кажа учителката - КЛАСНАТА, а не тази дето е крещяла. Грешката е моя:)
Хубава вечер!:)

Не всички могат да си представят какво е да носиш чужди обучки, някои дори не опитват, защото така е по-лесно.. Очупили са своите по калъпа, който им пасва....

А ти, Галфоне, защо се заяждаш с чичковците милиционери?! :D

мълчи си ве :)
и в това си има романтика... дори и без дроб-сърма :)

поздрави

ако е грешка, нека е моя :)))

поздрави

мухлю ли каа :)))

калъпа си е калъп, Дори, може би след време ще открия и добрите му старни... но още не ;)

ае лек да е празника

Толкова точно си го казал, Bapha. А диалозите се водят от живите ...
Поздравления за силния разказ!
Хубава вечер, празнично да ти е! :)

започва с разбирането, но продължава с опознаването
има дни, в които човек не може да познае себе си .....дори се намразва
не е извинение, само така:)
някой ден може да разкажа за една грозна своя проява на неуважение към деца

предпразничен поздрав, bapha

ти пък го каза кратко и ясно :))) аз не успях :)

поздрави и на теб, megg... весело да е

някакъв кахър се промъква в думите ти :)))
опознатият враг... ;)

усмихнато да ти е, много :)

Моята от днес е (или по-скоро от вчера май :) следната:
Имахме служебно новогодишно парти в НДК. Ние сме страшно много хора и като си тръгвахме на гардероба имаше само една служителка, не знам защо след като са наети до края на партито. Женицата адски се озори и понеже я извикахме да обслужи и нашия "сектор" дойде след малко и каза с глас, клонейки към плач: "Извинявайте, но съм сама, не мога да дойда толкова бързо." Домъчня ми за нея и я ободрих, надявам се: "Не се безпокойте, госпожо, влизаме ви в положението, всичко е наред." Дано се е почувствала по-добре.

А колкото за останалото, ще цитирам известния лаф на Елинор Рузвелт, една доста грозновата, но явно смислена дама: "Никой не може да те унижи без собственото ти съгласие".

Понеже нямам никакво уважение към "авторитети" от всякакъв калибър, намирам чудесно баланса с най-различни хора. Дори съм забелязала, че разни хора, които много се репчат, като ги сложиш на място започват много да те харесват и уважават. Имала съм доста такива случаи, особено с мои шефове, от които все пак ми е зависела заплатата и работата. А от хора, от които нищо не ми зависи, не виждам какво ще ме спре да ги туря на място. :) Мога да основа "Слагаме на място всякакви" ООД! Изпитана марка! :)))

:)))
така, така :), глупавия, лошия и злия само усмивка ги озаптява :) и укротява ;)

няма да коментирам текста, пу-пу дън ти ье уроки :)
...
обаче ся (за друга една работа) публично шта нахокам, ти 'къв дилър си?! :)
земи прати малко, ако ще и от по застоелите да са ;)

:)))

ти пък ме замисли...
Представяш ли си какво би било, ако нямаш с какво да асоциираш?
:)))
Радвай се, че имаш, ама много се радвай :)))

поздрави

бе хубу, хубу, колко да й хубу? благодаря ти ве...

ама да знайш и аз много съм го закъсал откъм стока... ако има ще препратя (ей на, заклех съ) ;)

весело да е, LP