Гоних я няколко седмици. Дебнах я по кръчмите, усуквах се около нея, заливах я с питиета. Разпитвах приятелките й, бръснех се заради нея, веднъж дори станах рано да пием кафе заедно.
 Една вечер с повод се засичаме в клуб и тя явно осъ...

     Времето е прашка. Изтървал съм следите на хора, изгубил съм връзка с моменти. Плувам си в моето ежедневие и от време на време някой ме изритва по кокалчетата със стари историйки. Но те си остават стари и си остават историйки. Колкот...

Той живота, с грубите лапи ... (обичам го! Вапцаров де.) все гледа откъде да ни изгърби. Събуждаме се едни ведри, усмихнати, скачаме с нисък старт в деня си и... храааас, един кол в предното колело на усмивката ни. Кълъч. Случва се. Деня...

Вратата на асансьора се отваря, някой ми подава два стола и аз започвам мъкненето на поредната партида към камиона. Подавам ги на момчето в каросерията и пак се връщам към тоя на асансьора. И така докато асансьора е празен и се е засилил...

Отварям бавно очи и се оглеждам. Нищо познато! Няма и една сламка, за която да се хвана. Главата ми е тенджера с прегоряла каша. До мен хърка купчина чаршафи. Мърдам леко крака си и го следя да не се откърши. Скърца, но ме слуша. Подритв...

 Барманът се смее. Опитва се да не показва, че ни слуша, но не му се отдава. Трябваше да е затворил преди повече от 2 часа, но стои заради нас. Не може да ни изгони, няма как да прекъсне този разговор. Ако нещата, които научих вечерта, с...

 "Понякога, когато оставам сама,
започва да ме мъчи мисълта,
че живея в клетка без никаква врата.

 
 На рибарския плаж сме и се наливаме. Излегнали сме се на водно колело и около бирите се върти масур. Луната разделя морето на две и всеки има чуството че лунната пътека е само за него. Бавно е. Спокойно. Типична лятна нощ, тихо безвр...