гоня си опашката :: За пътя към Европа. И музиката.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.03.2010 16:44 - За пътя към Европа. И музиката.

Автор: bapha Категория: Лични дневници

Прочетен: 8461 Коментари: 48 Гласове:

Последна промяна: 01.03.2010 16:45

Сиви хора. Слънцето не успява да разведри лицата, усмивките събират прах по домовете. Празни погледи следят пласмасовата чашка с водка и каменни лица се разминават по спирките. Осъзнавам , че сме единствените, които говорят, а метрото е тихо и не се налага да повишаваме тон. Ако млъкнем, ще се чува само влакът. Въпреки, че е пълен. Гледам хората. Деца , възрастни, двойки. Не говорят. Чудя се дали всичко им е ясно или нищо не им е интересно (или и двете). Става ми малко сиво и на мен. Питам Невяна винаги ли е така, а тя ме гледа неразбиращо. Споделям й чуденките си, а тя се смее. „Сигурно е заради кризата...” Не можем да си намерим място в първите 5 кръчми. Всичко е заето, после е резервирано. Намираме си място някъде в трета глуха и вечеряме. Къръщината продължава и при търсенето на пиано бар. „Няма места, имате ли резервация, има ли ви в листата...” . Няма ни ве пич, ние разчитахме на кризата (рийш ли). Баси кризата. Пътуваме за Пловдив и ми е гот. Возят ме, рядко ми се случва и си сърбам водка. На магистралата настигаме камион , който се движи с 30 км/ч и се налага да поизчакаме докато го изпреварим. Докато търпеливо си говорим и дишаме носталгичните пушеци на соца, подминаваме патрулка. Не трепват, че камиона кара с 50 км/ч по-бавно от минималната скорост за магистрала, но скачат да спрат някъв с турски номера, който кара зад нас. Донор на полицейски семейства. Сигурно са го глобили , че кара с 30... Мамка му и опасен турчин. Отдясно ни изпреварват 2 мерцедеса с лесни за помнене номера. Няма да ни чакат я. Пък и нали вече подминахме куките. Невяна рязко набива спирачки и взема стопаджия. Музикант, ходил до Софе да правят записи. На няколко пъти искам да го попитам какво свирят, но ме е страх да не е чалга и не отварям темата. Почти дете, никва поза, смеем се до града му и като слиза ни благодари. Оставя след себе си хубаво усещане. Радвам се че не го попитах... Нека успее. Пускам подарения диск и се оказва реге. Става ми още по-хубаво. Пътуваме от Смолян за София и на Чепеларе Невяна прави поредното холивудско спиране и вземаме 3 момченца. Деца. Питам ги родителите им знаят ли къде са и те убедено отговарят, че да. „Даже ако може да ни оставите в Асеновград при баба, нашите ще дойдат да си ни приберат от Пловдив.” Оказва се, че са на 16 години и са ходили в Чепеларе „при едни момичета.” Питам ги дали е фанало дикиш и едното момченце безкрайно сериозно ми отговаря: - Е, боцнахме... В Софе се разхождам в парк със семейство и дъщеря им слуша музика на телефона си. Изумен съм като се оказва Chambao и малката си припява... Пътувам за летището и по пътя ми се обажда приятелче, който търси начини да се махне от „тая чалгария, деба и държавата...”. Обещавам да поразпитам и да му звънна. След check in-а виждам познат, който е отворил лаптоп в залата и тръгвам към него. Приближавам го и разбирам, че от лаптопа кънти бясна чалга. Пиян е и като ме вижда започва да крещи как готино си е изкарал в България, как „си ебахме майката от купони и напрао не ми се тръгва.” Знам че живее в Австрия от поне 10 години и ми става малко гадно за хората, които вярват, че „като се махна веднъж, всичко ще потръгне.” За хората, които са убедени, че „държавата” кара децата да киснат по цял ден в нета, да слушат чалга и да забравят комуникацията...
Защото пазарджишкия музикант, момченцата от Пловдив и момиченцето в парка ми се сториха много повече „европейци” (разбрах, че това е критерии за култура) от „австриеца”, дето кърти мивки... Явно съм консерва...

Нагоре

Тагове: музиката,

Гласувай:

Подобни постинги

Някакви разпръснати мисли + малко разсъж...
Музиката не продължава завинаги
Музиката е около вас

Следващ постинг

Предишен постинг

Пъзелът Любов...

За приятел.Натиснете Confirm

Коментари

1. dorichela - И аз съм от твоя вид консерви. . . . ...
01.03.2010 16:53

И аз съм от твоя вид консерви.... кефя се на не-чалга неща. Изпълват ме с радост. Млади или не, хора които правят нещо, защото им харесва и защото могат, а не защото е модерно :)
Пак ме усмихна, Варненецо :)