Вземаме Кеми и Петя от Свищов и тръгваме за София. Там от летището събираме Мириам. Пристигаме в Студентски град късно и се нанасяме при познати. В стаята спим 7 човека и две кучета. Психария, разбъркана с много смях. На другия ден след много прекачвания и мръзнене сме на Паничище и започваме безобразно изкачване към Скакавица. Солето пие през цялото време, но винаги е хубаво да имаш ориентировач в непланирано шетане из Рила. В хижата случайно засичаме съученици и веселото пиянство е в кърпа вързано.  Вече стоплени отвсякъде и поклащащи се на границата на културното, решавам да им покажа водопада. Мириам е от малко градче в изтока на Канада (мисля, че се казва Римоуски, но не съм сигурен) и по пътя я разпитваме за страната й. Разказва ни как е ходила със ски на училище, как е израстнала с 10-тина деца и на 16 за първи път е напуснала родителите си и ходила до Щатите. Там естествено се влюбила в първия срещнат (все още го нарича 11-тото дете в живота й). Момчето се оказало от Британска Колумбия и в последствие тя няколко пъти му ходила на гости на автостоп. Отнемало й между седмица и „много”, не изпада в подробности. Ние сме изумени от разстоянията и се впиваме в разказа й. Тя е малко учудена от интереса и започва да ни обяснява колко безумно глупаво нещо е „отдалечеността”. Смята, че хората имат болно разбиране за „далеко”.  - Между Марианската падина и Еверест са около двайсетина километра. Ние знаем със сигурност (доколкото може да е сигурност) какво става на около две трети от тях. Дали под вечния сняг на Хималаите има непознати форми на живот? Дали в умопомрачителното налягане на дъното на Пасифика живее някаква бактерийка, която лекува рак? Не знаем. Няма човек , които да е изминавал точно тези двайсетина километра. Но за вас не е странно да бъда за 3 дни в България и да ме изсипете в някаква хижа, в която даже няма постоянно ток. Да пътуваме почти два два дни само за да ми покажете вашата България. За всички нас е нормално, когато търсим красота, разстоянията да не са от значение. Тормозят само като няма стимул.  Мълчим... Всеки е забил в свои си мисли. Гледна точка, която не сме срещали преди. Солето прекъсва размишленията с поредното „Наздраве”. Малко преди да стигнем водопада, ми звъни телефонът. Още не мога да свикна с развитието на технологиите, някак по-бързи са от мен. Майка ми започва да ми се кара без увод защо не съм си взел още едно яке, не е като да нямам. Едвам успявам да секна потока „майчини грижи”, когато тя обяснява. Брат ми й е казал, че със Солето сме „хукнали към Рила с една канадка”. Що не сме взели още една? Смеем се с часове на нелепото недоразумение и походът минава някак бързо и весело.   След още няколко бутилки водка, много сняг, влакове, автобуси (и много мокри обувки) изпратихме Мириам на летището и тръгнахме за една клетва. Поредното недоразумение. Докато ние пихме вино пред бариерата на Долна Метрополия, новобранеца беше се вече заклел и пиеше на плажа във Варна... Разстояния...     Преди няколко дни получих мейл, в който Мириам ми разказва как е завела сина си на Скакавица.  „Хижата е много променена, има много хора, но по пътя до водопада се почуствах като яке. Липсвало ми е. Мисля, че само ние говорим на чужд език и се държат с нас като с чужди. Разказват ми неща, които вече знам. Имам история тук. Всички си мислят, че сме от някаква секта, но аз свързвам това място с много смях и водка. И пушек от печка. Сега няма пушек. Няма „Smoke on the water”. Вие водите ли децата си тук? Някой път трябва да го направим всички. Съвсем като секта.”   
Не, Мириам. Не ги водим. Само сме си мислили, че сме те разбрали тогава...

навя ми едни спомени, от друг живот направо...
Хубава да е вечерта ти! :)))

под секрет, и аз така се чувствам...
дано не е за дълго :))))
весела да си, с търсенето идва ;)

Припомних си това, докато четох - Борис Христов, пак разстояние.

iskam pak iskaammmmmm, 3nam 4e ne moje, no pak iskaaaaam. xubavo mi be6e! mnogo mi be6e xubavo! goliam 3or vidiax na tova i3ka4vane (s kubinkite be3 graiferi : )), no pak iskam.
miriam be6e neverojatna! mislia 4e be6e purvta 4ujdenka s kojato sum si govorila (ili be6e vtorata : ))) togava si mislex, 4e e tolkova ra3li4na, 3a6toto ne e bulgarka. sega 3nam, 4e ne e bilo samo 3aradi tova. sigurna sum, 4e e dobre. takiva xora niakaksi vinagi go mogat - tova da se 4uvstvat kato u doma si navsiakude i s vseki. 3drava da e!
blagodaria ti 3a ra3xodkata : ))) puk xori3onta e na edna ruka ra3stojanie nali 3nae6 - protegni se : )))))

глуха, че и бездна :)))))
ама празничко е точно това разстояние при мен :))))
усмивка, sestra... ;)

чомп, а :)
Може да е била първата, но днес само ориентировачът живее във Варна... видя какво стана с нас (даже и Петьофи!) ... Граници казваш :)))
и аз искам, Кеми, найш как искам...
"той оня, вашия, май вече се е заклел... ама винцето можете да го оставите" :)))))

Аз мисля, че няма далечни разстояния. Стига да Искаш път за там...:))

някой преди време беше казал, че нямаме представа как живеят съседите ни, но знаем и кътните зъби на певци, футболисти, политици... изборът на път ;)
искай, Бекси и не бъди сам на пътя (за там) :)

За приятелите и за годините с тях и за километрите с тях - НАЗДРАВЕ

наздравици винаги трябват

два дена се возя сред зелен разкош и лавирам между кервани от абитуриентски коли с балони... и се тръшкам, че моите хора в Канада няма да го видят... пък те взели че се метнали на първия самолет и дошли...
А моите хора в София - няма да го видят... ще взема да отида да ги събера с таратайката преди да сме отворили бутилките, а?....

ама вие защо още не сте отворили бутилките :)))

така е, всичко е въпрос на гориво, в нас (и таратайките) ;)))

каквото и да решиш, разказвачке, нека е хубава вечерта...

Хмм... това с разстоянията, наистина е въпрос на нрави... Венеция – Китай на кон някога е било постижимо... Представяш ли си какъв ли стимул е имал Поло?

сигур го е фанал някой изнервен съпруг в креватя с жена му и трябвало да бяга...

или пък (представяш ли си кви времена са били) на Поло жена му- Полката, му обещала ако й донесе копринени буби да се превърне пак на жаба :))))))

haha
eh men ima6 razvintena fantazia
a jena mu mai se e kazvala Pola :) ama na koi mu dreme
are otivam da dremna 4e utre pak ba4kane me 4aka a na vas suit drims i da ne vnimavate s pia4kata ei :)

няма - има малко желане!:)))
на мене проблема пък ми е съмишлениците - все не им достига желанието...

ежеднежието ми добре я е завило, даже малко я е постегнало ;)
Пола, казваш... умалително- Поличка... венецианска поличка, един вид конкуренция на шотландската ;)
ама си мноу прав(а), на кой му дреме... ти дремна ли :)

и все по-голям проблем става...
ама пък се надявам тази дребна грижа да не те спира да шеташ :)

Весел ден, pax... петък е ;)

малко си е проблем,че сама жена като "шета"...
весел петък на тебе. за мен отдавна няма weekend:)

спомен, bapha...
Километри, години - относителни работи, м? ;)
Благодаря за усмивките, връщам ти ги

"имаш история" с нещо - с място или хора. Създава се едина особена собствена атмосфера, която е различна от всичко друго. Едно вдишване - и си там! Хубаво е, скитнико!!! Привет от един друг скитник :)))

нали съмишленици търсиш :)))))
а за почивните дни... има си ги, ей ги там на календара ;)

тези са си за теб... аз си имам :))))
(подарена къща назад не се ... ) ;)
Изскачат разни нещица от нищото, mariani, и се оказва, че ги помним до запетайките, до последното лафче и до аромата на кецовете. Без значение отдалечеността по измеренията :))))
А не мога да си спомня вчера закусвал ли съм :)))
айде на ти още малко усмивки, че както пилееш... :)

после те мислят за луд като им кажеш, че си имаш твой си филм :)))))
скоро пак ще скитаме , Лили, ей го де е лятото...
поздрави, Тилили... много

Когато търсим красота, разстоянията не са от значение.

Лелей, и аз съм такава майка, като твоята - май е време да престана, детето порасна вече. :)))

Ето едно 50-минутно разстояние ходено пеш, но което за едни е голямо, за други малко
http://www.nationalgeographic.bg/?cid=13&art_id=178
Радвайте се на живота, всичко е относително, понякога нашите ежедневни "проблеми" са нищо в сравнение с живота на други хора

слушай детето, то ще си каже, когато сметне, че е там...
(давам ти подобен съвет, само защото знам, че никоя майка няма да го чуе ;) )
аз пък сега съм в момент, когато се притеснявам майка ми да не престане :))))

усмихнат ден, lotos16 :)))

и прекрасна статия...
замисля, много...

весел да е денят ти...

Долна Метрополия! -:)))

и Долно Комарци! -:)))

izpluvaha mi pra6ni spomeni ...za prehoda,koito na nas ni se stori mnogoooo trudeeen-da umre6 ot smyah...novite wehrmacht-kubinki na Kemi se parzalyaha ujasno i makar,4e mom4etata ni nosiha 4antite si byahme smehotvorna gledka...spomnih si stolovata,kadeto piinahme vodka i nyakoi svire6e-na kitara nai-veroyatno,mirisa na durvenite pe4ki,nespasyava6ti ot ku4iya stud,nyakakuv joint v snega... vij kanadskoto devoi4e byah zabravila,ama za tova sa i razkazite de...ot de gi vade6e Vampa tiya devoiki...setih se za edin sladuk minyon-Mina-malka finlandka...tya mi be6e lyubima-za6toto ya vijdahme po-4esto ili moje bi za6toto ni razkaza prikazka na finlandski za leka no6t,no tova be6e druga slu4ka,na drugo myasto,nyakoi drug put kogato pak se byahme natru6kali 6-7 4oveka da podremnem pred noviya den...

колко пъти го прочетох това да знаеш...
Аз разказах случка, ти ми разказа играта...
приказка на финландски за лека нощ :)))) полудях... добър е бил масура ;)
Как една малка случка стърже спомени от няколко години, а :)))))
до тогава, Петьофи, до другото място...
целувка на теб... прашен спомен...

ami da ne te razo4arovam,no yavno ti ne pomni6...tova s prikazkata na finlandski ne e ot trevata...4ak tolkova izpu6ila...:)))))))))))))prosto ne se se6tam na Sozopol li be6e ili drugade...i ako ne 7 4oveka,to pone i Kemi e bila,ta moje bi pomni...

u4udva6to e kolko mnogo spomeni imame za kratkoto vreme ot 2-3 godini...za da naredim puzela na dnite 6te ni tryabvat versiite na vseki ot nas...no dori i realnostta da sesliva s fantaziyata-kakvo ot tova...

това не беше ли Шкорпиловци???
порой, няма ток, всички в едно бунгало, светлина само от фара на мотора ми и най-бързия телефонен разговор в света (когато някой изчатка Емо с телефон по главата) ??? Или аз бъркам случките :)))))))

maliii 6korpilivzi jakooo. tam biaxme s desi na bungalo i vie se i3sipaxte 15 4oveka. s kiulefa se napu6ix i napix mnogooo i pripadnax. puffi me spasiava pomnia. predi tova biaxme oba4e v edno disko i se szepixme ot tanzi (imam snimki v FB).
petenze tova sus so3opol be6e drug put. xodixme do tam na stop s teb ot varna. ne spaxme li tam togava na niakakuv tavan ili be6e v miro??? na so3opol be6e kiulefa s nas. vamp ti ne idva li tam?

a mina su6to be6e super da : ))) vampa idva s neia pri men v 4erven briag haha. be6e super jako : )))

Ako znaesh kak ti se kefia! Ne propuskam da cheta ot godini i vse po-dobre pishesh.
A za horizontite - pone vednuj v godinata produljame da pravim podobni divotii na Rila i Pirin, a jiveem na 3000 km ot tam :) E, nikoga ne e suvsem sushtoto kato predi 20g, no bi bilo skuchno, ako neshtata se povtariaha. Uspeh!

добре ве, Кеми, глей ко стаа :)))

"maliii 6korpilivzi jakooo. tam biaxme s desi na bungalo i vie se i3sipaxte 15 4oveka. s kiulefa se napu6ix i napix mnogooo i pripadnax. puffi me spasiava pomnia. predi tova biaxme oba4e v edno disko i se szepixme ot tanzi (imam snimki v FB).
petenze tova sus so3opol be6e drug put. xodixme do tam na stop s teb ot varna. ne spaxme li tam togava na niakakuv tavan ili be6e v miro??? na so3opol be6e kiulefa s nas. vamp ti ne idva li tam? "

безумия , Кеми, див пъзел, див...
пп. Мина мина и замина, случките... :)))))
ппп. Видях Петьофи... мноу яка...