За някои морето е дестинация. За други е "у дома". 




           Лятото си е лято.  Морето- море. Но хоризонтът често е размит...  


когато луната изгрява над огъня, когато лунната пътека завършва в краката ти, когато можеш да спиш на огъня          и да си спокоен, че някой те наглежда...     когато приятелите не са само отговор на потребности, а красота, допълваща красотата...        - Хората сме като големите градове- каза ми Архитектът.- Винаги има една невидима граница, където приветливото свършва и започват гетата. 
      Когато времето придобие съвсем други измерения и спреш да знаеш кой ден е, кога е...


   - Няма значение дали в палатката е студено- казах й аз- има ли кого да гушнеш, нека да е буря.      И настана буря...

        - Ставай ма психопатке!- крещи Дани- Цунамито идва...      И мина. И остана смехът...

     - Мога да летя...      - Насън ли?       - Не само...      

   - Познавам хора, които могат да летят насън. Но ги е страх, когато са будни. Избери си да не се страхуваш или да не се събуждаш. 
  
    - Не се събуждай, хлапе... Не се страхувай... Не се събуждай със страх!   

Не се страхувай! Страхът отнема страшно много емоции! :) Да полетим! Полети! :)

плашим едновременно.Трудно е :))

Дори, опитвах, опитвам... но нещо все стои на пътя... ще ;) и ти :)

kite333, не са много лесните неща :)))

Децата не се страхуват да летят - ни на сън, нито като се събудят... но по някое време порасват :)...
Поздрави!

то затуй са крилата, да ги прелетиш тия на пътя :) Желая ти го! :) Не спирай да опитваш :) Аз ше се уча после от тебе!

така си мислим ние... А всъщност те избират дали да порастнат... дали да се подложат на страха...

поздрави, мамо :)

то всичко би било наред, ако крилете са с предварително определена цел. А не са. И много криле съхнат и гният в килерите... отупай ги ;)

аз планове и да си правя, и да ги предопределям тия крила.... сещаш се, че вятъра ме отвява на друго място :) Криле да имаш, дестинации много!

фоторазказ!

Много ми хареса това за хората и градовете! Поздрави!

Но нещо са му скършени крилцата, та ще се превръща във феникс, май.
:)

Нека не се събуждат със страх децата!
И ми напълни окото, и ти завидях, нооооо на 05.08. тръгваме две седмици на палатки с децата, между Созопол и Черноморец, и ще се пренесем "у дома" :)

Изглежда хубаво и вълнуващо!
Поздрави!

Hubavo e da si ,,u doma,,!

Дори, накъдето и да те вее, нека е попътен ;)

ddiaries, и на мен ми хареса :) поздрави и на теб ;)

babaelenica, и фениксът има много да разкаже ;) пази ги крилете, къткай си ги (специалисте ;) ) :)))

pevetsa, весела и безпроблемна почивка на вас... и нека... ;)

ckarlet, такова да ти е ;) и на теб :)

injir, да... където и да си ;)

Децата летят без да разбират радостта от това, може би затова порастваме, за да можем да добием смелостта да станем отново деца и да полетим, като вече ще знаем какво чудо е това :):):)

Необятността е в погледа им! Дано си останат такива! Поздрави, bapha!

приятел на,,,,,смъртта! Много готини снимки - големи сладури - морски сиренки, нимфи и нека купонът продължи