Спомен за вечер. Черна вода с вълни облепени понтони  Настръхнала кожа. Боси крака и въздух пълен с хормони


  Прескачаме оградата някак и минаваме. Табелите "опасно", "високо напрежение" и "достъпът забранен" са повече приятен гъдел, отколкото осъзнаване на опасност. Бодлива тел и шипове трябва да гарантират спокойствието на моста, но по огънатите мрежи се вижда, че не сме първите,  опитали късмета си. Минаваме. Пред нас се простира почти безкраен мост в морето. Изглежда абсолютно безмислен на високите си пилони, плътните си парапети и будката в средата, но океанолозите явно са имали нещо предвид, като са го строили. Не звучи разумно да построиш 200-метрова конструкция "просто така". Разхождаме се в рехавата светлина на няколко лампи и се опитваме да говорим. Трудно е, и лесно. Красиво и някак тъжно. Като летен следобед минути преди буря. Навеждам се над парапета. Чернота. Не е бездна, врата е. Някак ми се струва невъзможно, но мостът успява да хвърли сенки върху черната покривка далеко под нас. Чернота с ръце. "Като в главата ми", мисля си. "Ела да я споделим", отговаря ми безкрая. Настръхвам.   Преди минути, като вървяхме по плажа, минахме покрай огън на пясъка. Не знам как се получава, но Юнгата е навсякъде. Въпреки, че е вече почти тъмно, седят с Пънкаря до огъня, пекат си някакви меса на свален пътен знак и още не са опънали палатките. Хубавото юлско безвремие се лее около тях, песента им и пращенето на сухите пясъчни дърва. Гласовете им са с нас до момента, в който морето ме вика. Сменям честотата, настава тишина. Настръхвам.   Зартварям очи за момент.   - Страх ли те е?- пита нещо в мен  - Не още  - Интересно.  Искам да се обърна и да те прегърна. Да си там, с безвремието, с крясъка на страстта, свободни от ограниченията, които наричаме "разум". Поглеждам. Там си. И не си. Часове по-късно, в бар на плажа, вокал ще смени думите на песен и ще изпее "ти си мехлемът, който сам си правя". Ще го изпее за този момент, за тази микроскопична прашинка във времето. Прегръщам те и усещам между нас онази лудост, която ни сапътства от първата секунда. Прегръдка за трима. За момент ръцете ми са празни, после пак се пълнят. С нас. Поглеждаме надолу.   - Страх ли те е?- същият глас  - Да, вече да. Малко, но да.  - Рано е.   Разхождаме се до края на моста. Навътре в морето стърчат два пилона. Приличат на мерник. Ние ли се целим или ние сме мишените? Има ли ние, или вече сме уцелени? Преди време две жени, пиещи бира в затворен магазин, стигат до изречението "Когато спреш да искаш да си центърът на света, ставаш света". Искам да ти разкажа за това. В един красив свят няма само Аз.   В краката ни се появява надпис "100". Явно метрите до брега. Поглеждаме пак в чернотата и за момент изглежда като дъното на огромна чаша от турско кафе. Нямам очите да прочета бъдещето. И ако е бъдещето, може ли да е толкова черно? Страх ме е. Много. Треперя.   - Сега!- крещи гласът  в мен  - Ще скоча.  - Недей. Може да е плитко, високо е, опасно е. Недей.   До вчера бих те послушал. Сега дъното на чашата е черно. Прегръщам те, треперим и двамата. Като будилник след сънища "нагъсто". Като изгрев след прекрасна нощ. Всъщност вече няма значение дали ще скоча. Страхът е тук. Видим, осезаем, гъст. Живее в мен от много време, сега намери отдушник. Избива. От нас.  Преди няколко дни пътувахме по пътя Бургас- Варна. Сега изведнъж виждам отново колите в канавките, обърнатата кола в гората, плачещият мъж на банкета.   Страхът. Мутиращ, променящ, проникващ... В прегръдката вече сме четирима... 

 




   Черното лети към мен. Просяга се към мен. В главата ми избухва въпрос: "Шамар ли ще е или прегръдка?"  Прегръдка е. Плувам сред останките от чернотата. Плача. 
  Ококорено утро. Тихо море  леглото пълно с пясък    слънце през щори, плясък с криле  и ден излъскан до блясък

Сега съм на друга вълна...

тафам си я :)
а ти хващай вълната, другата :)))

да Увелича инсулина.!
записах... друго?

Ееееех ...............(тук след въздишката бих изпсувала,ама не умея)

а именно въпроса за шамар или прегръдка - нали човек не значи абсолютност някаква, затова е съвършено,.. и също мога да кажа съвършено написано, наистина :)

kite333, ако искаш ще те науча... на мен само това ми идва в последните дни...

sestra, не значи, да... или не значи, не :))) благодаря ти и поздрави за теб и всички около теб

А да псувам мога,но само наум :)))

баси ненормалниците блогови (

Ти като искаш слънце, радост и море ще ти трябва нещо по- силничко и... цветно. Диагнозите са за статистика. Всичко всъщност е статистика. ОСВЕН МАЛКОТО ОСТАНАЛО.

здравей анонимен критерии за "нормалност"... пуфтаргати сЪ :)

virginblack, освен куе? :))) не се връзвай, всъщност всичко е част от романтиката (Робинс)

аз ако знаех .....хахахахах

Ах този страх! На-тъмно било преви изгрева, ама дали е от тъмното или от светлината, която още не сме видяли, за да разберем, че страхът често пъти е кух... Поздрави :)

вече се получава страх от /с/помен...;)

а този камък най-отдясно мяза на череп :)))

Yoda: Careful you must be when sensing the future, Anakin. The fear of loss is a path to the dark side.

Anakin: I won't let these visions come true, Master Yoda.

Yoda: Death is a natural part of life. Rejoice for those around you who transform into the Force. Mourn them do not. Miss them do not. Attachment leads to jealousy. The shadow of greed that is.

Anakin: What must I do, Master Yoda?

Yoda: Train yourself to let go... of everything you fear to lose.

Тия чувства ми са познати от естакадата на Шкорпиловци. Ловил съм риба там на лунно осветление. Едновременно е зловещо и възбуждащо.

Страхът също е врата. В нас. Открехваме я, отваряме, затръшваме ... Загърбваме - ако можем... към светлото, през облекчението на тъгата.
Поздравления, Bapha! :)

Прегръдка или шамар...
Има ли значение, когато разбереш, че си света? Че всяко нещо си ти...
Ама добре е, че гадът от другата страна на тая врата не може да дойде, щото там само прегръдки има. Не виреят шамарите му. И е добре, че колкото и да опитва, не може да ни спира наистина.
Разбълбука ми главицата малка пак, шъ знайш.
Ай, лека му пръст, а на живите - живот ;))

virginblack, ееееех, само да знаехме :))) и животът- песен ;)

malkiatprintz, често да... но не винаги :))) и те затова много трудно се отърсваме :)

beckslover, пак си добре... при мен обикновено нищо не се получава :)))

voinov50, то си е череп, маестро :))) тъпото е че другите на нищо не мязат :)))

nefilim, само с "let go" няма да се размина... аз явно съм от онези, които не вдяват лесно... но пък цитатът е безумен...

kushel, уцели... там е... май без луната...

megg, да, ако можем... дано можем ;)

ronya, "а на живите- живот" !!!!!!! ъъъъ, браво...


поздрави на всички и весел ден :)))

само няколко секунди са ;) но достатъчни...за да знаеш (шамар -ли ще да- е или прегръдка) :)

(извън темата...да вземем другия месец да направим 'трите лъва' пет, а? :) )

това никога не е офтопик :))) поне пет ;)

понякога и така! хареса ми - за кой ли път bapha ?!

... звучи като сън който всеки трябва да е сънувал някога ...

Преди години почина мой много близък приятел при автомобилна катострофа. Същата нощ го сънувах. Беше почти свръхестествено и ужасно зловещо :((((

pumona, радост става (или може да стане) само след осъзнаване... Благодаря ти :)

1001usmivki, някога, поне веднъж... Дали "свръхестествено и зловещо" не е само гледна точка? Те са тук... и ще бъдат