Постинг
01.12.2011 11:33 -
За лъжата и краката... ни.
Автор: bapha
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17007 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 01.12.2011 13:18
Прочетен: 17007 Коментари: 22 Гласове:
63
Последна промяна: 01.12.2011 13:18
Не знам как разговорът се завъртя към подаръци. Започнаха да се вадят историйки, които ни разбиваха от хилежи, а Ива разказа как получила в дискотека някакъв подарък от непознат, опакован в хартия от парфюмерия. На другия ден гаджето й я поканило на рожден ден на майка си, и тя взела направо опакования подарък. Разказът й приключи така: - Не знам дали в тази връзка имаше бъдеще, но се срина в момента, в който подарих на кандидат-свекървата си вибратор... Пешо разказа как се спихнал като малък, защото си мечтаел да има влакче. С релси и гара, с малка фигурка на стрелочник. Леля му обещала да му го купи и той чакал с нетърпение осмия си рожден ден. Като разопаковал кутията от леля си, намерил вътре пластмасово локомотивче. Намразил играчката и леля си на момента. Естествено темата веднага се усуква около лъжите (особено към дете), единствено Тони защитава лъжата и мястото й в деня ни. Тук никой не се съгласява с нея. Въпреки че Тони е в инвалидна количка от както беше 17-годишна, сме се разбрали да не я жалим. Нахвърляме се отгоре й с "истини за живота", в които лъжата няма място. Лъжата си е лъжа и това е. Тя пита всички ни кой е най-хубавият подарък, който всеки от нас е получавал. Извадиха се прашасали историйки, но лидерското място получи Пешо с неговата. Баща му му подарил джип като завършил университета. От онези, големите лъскавите. И докато Пешо се чудел дали да забие в Балкана да го пробва, му се обадила мацката, която скъсала с него преди седмици и която още преживявал. Диалогът се разиграл приблизително така: - Верно ли баща ти ти е подарил Жип? - Да. - Хайде да се срещнем някой път. Мисля, че не беше правилно това, което направих... - Чакай ме пред кафето след 15 минути.
- И не можете да си представите колко добре се чувствах, докато карах към Балкана. През цялото време си мислех за момата пред кафето и някак всички кахъри в последните седмици се размиха. Не колата, а истините, които открих покрай нея, бяха най-хубавият подарък, който някой някога ми е правил. След тази случка реших въобще да не вадя мечтания BMX от детството ми. Питам Тони кой е нейният най-як подарък, а тя отговаря: - Една лъжа. Една красива измама. Млъкваме. Чакаме. - Когато бях малка исках да стана космонавт. После ми стана ясно какви са шансовете някога да летя в космоса и се пренасочих към пилот на самолет. И естествено, след Мальовица се разбра, че няма да мога да работя нито едно от нещата, за които си мечтаех и някак загърбих тези мисли. След като се записах във ВИНС-а, се получи едно много весело изпращане на онези, които отиваха да учат в други градове. И двама тръгнаха за Долна Метрополия. Изпратихме ги на гарата с бутилките и песните. Когато влакът тръгна, се разплаках. Винаги съм избягвала да мисля за онази, успоредната аз, без количката, но тогава нещо ми стана и не издържах. Получи се малко гадно, всички бяха в страхотно настроение, само аз седя и цивря. Един ме хвана, казахме чао на всички останали и ме заби в бара на Индианеца. Организира отнякъде един огромен джойнт и въпреки че беше още преди обяд, ме напуши и напи. После натовари на един mp3-плеър много музика и ме заведе в планетариума на Морското училище. За следващите минути мога да говоря с дни. Огромното кресло се наведе назад и бях почти легнала. Пуснах си класическа музика, за да не чувам обясняващия глас и летях. Буквално. Беше измамен полет сред измамни звезди. Но беше най-красивият. До днес понякога, когато ми е зле, си затварям очите и виждам онези звезди. И те са по-истински от повечето "истински" неща, които са ми се случвали. На някои лъжи, колкото и да са им къси краката, са по-дълги от моите... Няма какво да отговорим. Няма и много смисъл. Тони продължава:
- Много хора твърдят, че няма добра лъжа. Истината и само истината! Ташаци в космоса. Всички ние живеем в лъжа. Световете в главите ни и навън са толкова различни, че почти нямат допирни точки. И всъщност истината е това, в което вярваме. Аз може да нямам крака, но един от вас ми ги даде. В комплект с криле, скафандър, космически кораб, ракета, каквото си пожелая. И може би съм единствената в тази стая, която вярва, че може да лети, която знае, че е била в космоса и знае как миришат звездите. Аз съм жива. Тук съм. Много не са. Още повече умират бавно, загърбвайки възможността да вярват в нещо. Дори във фантазия, дори в откровена лъжа. Забравят, че не хлябът е най-важното, а желанието да го ядеш. Причината, заради която си заслужава да се събудиш утре... Да се събудиш наистина, не просто да станеш. И да вярваш. И да бързаш да го сбъднеш.
Днес е първи декември. На този ден през 1955-та година, чернокожа жена на име Роза Паркс е арестувана в Монтгомъри, Алабама, защото отказала да стане и да отстъпи мястото си на бял пътник. Започват прословутите протести, довели до края на расистките закони на Джим Кроу. По-късно (1979-та) същата жена е наречена "The Mother of Civil Rights Movement". Самата тя казва "Никога не съм желала нещо, което не ми принадлежи. Възможността да вярва е право на всеки. Колко голяма е крачката, която правим, не зависи от дължината на краката ни"
Пак на тази дата преди 5 години на Филипините тайфунът Дуриан активизира вулкана Майон. Последвалите кални свлачища зариват под себе си почти хиляда човека. Винаги ще помня как една жена, изгубила трите си деца под калните маси, каза "Тук долу лежат толкова несбъднати мечти, толкова неизпълнени обещания. Дано живите разберем колко крехко нещо е щастието и не го оставяме за утре"
Светът в нас е много красив. И неговата крехкост се дължи на вярата ни в него. Днес.
но показват отношение - поне за мен.
Та значи..
и аз като Тони.Една лъжа може да даде причината,желанието да живееш,вярата.
Така мисля.
цитирайТа значи..
и аз като Тони.Една лъжа може да даде причината,желанието да живееш,вярата.
Така мисля.
И така бърникаш навътре, че боли по два-три дни след това.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
и аз като Тони... вярвам, че с всяка изречена лъжа, лъжем предимно себе си. И след като го правим, по-добре да мотаем себе си с цел... и с една подобна можем да си дадем...
пп. с това искам да кажа, че и дори с еднакви гледни точки, мненията ни може да се разминават. Кой е правият?
;)
цитирайпп. с това искам да кажа, че и дори с еднакви гледни точки, мненията ни може да се разминават. Кой е правият?
;)
ако боли не е хубаво... от никоя гледна точка...
да не боли... също не е хубаво...
поздрав и на теб ;)
И аз не знам.
Но все си мисля,че човек сам себе си не може да излъже.
Но някой друг може и да можеш.Ако е заради идеята да дадеш крака например.
Дори и да е за минути.
Ти кажи кой е прав :))))
цитирайНо все си мисля,че човек сам себе си не може да излъже.
Но някой друг може и да можеш.Ако е заради идеята да дадеш крака например.
Дори и да е за минути.
Ти кажи кой е прав :))))
Днес... как забравяме, че някога няма да го има..... ДНЕС!
цитирайДа! "...Светът в нас е много красив..."- !!!
А неговата цялост , зависи от това дали го приемаме за реалност!
Аз да !
Поздрави от мен!
цитирайА неговата цялост , зависи от това дали го приемаме за реалност!
Аз да !
Поздрави от мен!
и недоизказаното между редовете.
За твоята приятелка ще пусна един специален пост за Планетариума в Гринуич, където ходихме скоро. Много обичам и аз планетариуми - този в Смолян също много ми хареса. Поздрави
П.П. А иначе - и аз съм била в космоса, но по мой си начин ... :)))
цитирайЗа твоята приятелка ще пусна един специален пост за Планетариума в Гринуич, където ходихме скоро. Много обичам и аз планетариуми - този в Смолян също много ми хареса. Поздрави
П.П. А иначе - и аз съм била в космоса, но по мой си начин ... :)))
Има и бели лъжи. За една такава цял живот съм благодарна на моя приятелка. Не че й вярах, просто исках да й повярвам и това ми даде криле. :))
цитирай
11.
анонимен -
Ти си един скромен, но пък за сметка ...
01.12.2011 18:31
01.12.2011 18:31
Ти си един скромен, но пък за сметка на това несъмнен талант. :)
цитирайзащото празното боли повече
цитирайИ моята беше същата и осъществена дървена.:)
След много години, купих на малкия два влака, с много релси, пътнически и товарни вагони, гари, виадукти и всичките там екстри, почти на 4-5 квадратни метра...
Той беше много малък и аз трябваше да управлявам цялото това „богатство”, да радвам него и...себе си...
И за лъжата и краката. Тогава май лъгах него, заради детската си мечта...
Сега и двамата сме големи. Лъжата е някъде по мазетата, или гаража.
Но с умиление на семейни празници, разказвам тоя случай и му желая да е Лъжец понякога..:))
цитирайСлед много години, купих на малкия два влака, с много релси, пътнически и товарни вагони, гари, виадукти и всичките там екстри, почти на 4-5 квадратни метра...
Той беше много малък и аз трябваше да управлявам цялото това „богатство”, да радвам него и...себе си...
И за лъжата и краката. Тогава май лъгах него, заради детската си мечта...
Сега и двамата сме големи. Лъжата е някъде по мазетата, или гаража.
Но с умиление на семейни празници, разказвам тоя случай и му желая да е Лъжец понякога..:))
Не мога да напиша нищо.
цитирайжеланието да ядеш хляба.
То е най-важното! То е целия ни свят, това желание.
То ни дава сила. То ни научава как да сме щастливи.
Само трябва да се случи веднъж. Да го допуснем да се случи. Да се отдадем. Да разберем ... всичко. Да обичаме.
цитирайТо е най-важното! То е целия ни свят, това желание.
То ни дава сила. То ни научава как да сме щастливи.
Само трябва да се случи веднъж. Да го допуснем да се случи. Да се отдадем. Да разберем ... всичко. Да обичаме.
16.
анонимен -
Красиви лъжи, грозни истини, сиво ...
01.12.2011 22:57
01.12.2011 22:57
Красиви лъжи, грозни истини, сиво ежедневие, бяла тишина...
цитирайНе коментирам, под неща, ако нямам с какво да опонирам. Няма бяла лъжа. Или вечна заблуда в принцеси и Коледа или грозната истина, грозна като зъбите на гладен плъх. И все пак можем да сме кралски величия, които бълват истината.
цитирайТова което си написал днес е страхотно!Особено в часта му за това колко крехко нещо е щастието!Дано съумеем да сме щастливи ДНЕС!
цитирайСтрахотно!!!!!
цитирайКато се замисля, краката на лъжата растат право пропорционално на вярата ни в нея. А пък някои красиви лъжи са направо с крака до гърлото :)
Четох с удоволствие!
цитирайЧетох с удоволствие!
и честна дума, се съгласявам, че понякога имаме нужда от една лъжа, от малка илюзийка, която да ни накара да се почувстваме значими. Ако това не вреди никому, а дори ще донесе на някой радост, защо не. Всичко е относително на този свят, не случайно има приказка: "Теб лъжа, мен истина". Усмихната вечер!
цитирайИзвинявам се за отсъствието си (въпреки, че не вярвам да съм липсвал на някой), но се наложи да поръшкам малко из БГ.
Благодаря ви за мненията, някой са стряскащо точни за мен и малко объркващи...
Аз всъщност не мисля, че има бяла лъжа. Има различни истини. Много. И никой няма право да обвинява друг, защото истините им се разминават. Особено собствените. И не е нужно винаги да сриваме чуждата истина. По-лесно, хубаво, приятно, е да помогнем на нечии мечти, отколкото да ги сравним в земята, за да почешем егото си...
Благодаря ви още веднъж...
Търсене
За този блог
Гласове: 20531