Постинг
29.04.2014 14:33 -
За кроткото тихо "хубаво"... От най-хубавите...
На леглото са седнали двама Пъшкат си тихо,трият сълзи умира любов сама, неразбрана усмихва се тъжно: "вие, глупци!"
На беседката пред Скакавица съм, когато пристигат. Оглеждам групата и я виждам. Виждаме се. Вечерта идва на огъня и сяда до мен. - Накъде вървите?- питам - Към хижа Иван Вазов. - Ти ли ще зарежеш групата или аз да дойда с вас? - Ела ти... - Ще ми кажеш ли как се казваш? - Като дойдеш на Вазов... Отивам. Край един огън, направен от туфи суха трева, откривам нов свят. В следващите месеци Светла ме научи да прекосявам България, за да честитя рожден ден, да вървя с часове, за да гледам изгрев и да откривам романтика и дивотия дори в центъра на Дупница. Научи ме да пазя, показа ми че всичко наоколо е мое и трябва да се грижа за него. Рила бе моя. Пирин беше мой. Буклуците покрай спирката в Паничище бяха мои. Аз бях на Светла.
Седя до огъня пред палатките и тъна в самосъжаление покрай натрошените си крака. Идва тълпа. Виждам я. Виждаме се.Тя поглежда патериците до мен и ми се смее. През нощта ме изнасят "да си напудря носа" и да ми бият инжекции и Светла се включва към "отговорните по инвалиди". След това остава при мен. Говорим си цяла нощ и моят депресиращ монолог явно й идва в повече. На сутринта ми казва да си взема патериците "да се разходим". Вървим почти девет часа от къмпинга до устието на Камчия. По плажа. През водата, когато брегът е стръмен. По скалите, когато няма друг начин. Няколко пъти ме носи. Единият ми крак е абсолютно неизползваем, другият е целия в шевове. Не мога да сядам. Трябва ми цял ден да минем няколко заливчета. Когато стигаме, ме качва на автобуса и ми казва: - Можеш. Можеш всичко. Мога, Све. Мога всичко.
Знаеш как минават годините. Знаеш как нещата се случват около нас и как днес за секунди се превръща в "помниш ли, когато...".
Стъпвам на плажа и съм си у дома. Отвързваме децата и те за секунди превземат "най-големия пясъчник". Запътвам се към бара и намирам джин-тоника вече сготвен. Юнгата само ми кимва. Не съм стъпвал тук от година, но времето няма значение. У дома. В средата на разговора вдигам поглед и случайно срещам друг, също блуждаещ. Познаваме се. Ставам, тръгвам към нея, срещаме се, прегръщаме се. Отново съм на осемнадесет. Отново съм с размъкнат пуловер и залепени с лейкопласт кецове. И мириша на огън... Светла гледа дъщеря ми и ми казва: - Научи я. Покажи й...
Минали са 20 години от онази вечер на Скакавица, от огъня пред Вазов и от безкрайните нощни походи. Минали са почти 15 години от похода Близнаци-Камчия... Искам да знам. Питам я: - Кога? - Утре вечер. - Къде? - Скалите над Балчик? Седим на камъните до морето в Балчик. Не си говорим много, никога не се научихме. Току що се е върнала от 40-дневно вървене по маршрута Ел Камино, минала е над хиляда километра пеша и завършва краткия разказ с: - Другата седмица заминавам пак. За дълго. - Защо? - Влюбена съм.
За седмица успява да затвори фирмата си, да прехвърли работата на колеги, да загърби напълно един живот, на който доста биха завиждали. И да отиде в едно алберге.
Днес получавам писмо: "Много е хубаво... много... много... Щастие е. От най-" Знам Све. Когато можеш всичко, няма как да не е от най- И ти ги научи, Све... Покажи им...
Всичко е лесно, Све... Всичко е толкова лесно
Лесно е, когато следваш сърцето си....
цитирайСедя си и гледам буквите , всеки път благодаря че те познавам . Благодаря ти че те има !
цитирайти Светъл постинга...
Да!
цитирайДа!
вплели се заедно...
Но защо все така носталгично?! :)
Миналото си е минало.
Радвам се, че пак си се появил. :)
цитирайНо защо все така носталгично?! :)
Миналото си е минало.
Радвам се, че пак си се появил. :)
Главното е да може!
да я познае:)
цитирайда я познае:)
ми стана Све :) и малко росно в очите.
цитирайСветла си е късметче, признавам...
и си пожелавам повече хора около мен, готови да променят...
Всъщност пожелавам го и на вас, частички достигане, парченца усмивки
и една тарамбука...
Лесно е явно :)
Поздрави де :)
И на мен ми стана росно :)
цитирайБъркаш надълбоко... Поздрави!
цитирайВълшебни са Све(тетата)!
Стана ми хубаво докато го четох.
И се усмихнах!
Няколко пъти!
А накрая ми хрумна тост - За всички на(Учители)!
Поздрави!*
Ели
цитирайСтана ми хубаво докато го четох.
И се усмихнах!
Няколко пъти!
А накрая ми хрумна тост - За всички на(Учители)!
Поздрави!*
Ели
" "Много е хубаво... много... много... Щастие е. От най-""
цитирайМахам с две ръце на можещите:))
Срещи оставящи белег не по кожата:) Колкото повече...:)
цитирайСрещи оставящи белег не по кожата:) Колкото повече...:)
Търсене
За този блог
Гласове: 20531