Преди няколко седмици на маса ме представиха на човек. Огромен. Приятен, умен, спокоен. Ден по-късно седим с приятел в кръчма. И на снимка във вестник виждам същия човек. Посочвам го на приятелчето и той ми казва следното:    - А този ли ве, това е доктор Шарков, шефа на БЗС. Живеят над мен в Младост и всеки ден слушам как си млати семейството. Жена му е пианистка, нежна душица, но напоследък пие много, разбирам я. Нядявахме се като момчетата поотраснат, скандалите да спрат. Но не би. Единият вече е студент във Варна, но нищо не се е променило...    Замръзнах. Обърках се. Стана ми гадно. По начало смятам за тъпотия да приемам думи за човек ей така, на доверие. Особено когато се сипят лайна върху него. Но не виждам причина приятелчето да ме лъже. И приемам, че просто сипе думи върху лайно...    Зачетох се във вестника. Убеждаваше, че това е един ерудиран господин, който знае какво върши...    По-късно попаднах на интервю в puls.bgс д-р Шарков. Чета и ми е странно как разумно говори човекът. Как разяснява проблемите в денталната медицина, как дава съвети децата да посещават редовно зъболекар и пр.    Човек...    Но някак лошият вкус в устата остана.      Спомням си, преди много години Пратчет беше написал:  „повечето триумфи и трагедии в историята са причинени не от хора, по същество добри или лоши, а от хора, по същество хора.”      Замислям се колко ли хора живеят в такива успоредни светове? Колко ли мръсотия се крие зад пожълтелия (но удобен) параван на медиите ни?    И в точно този случай, кой е виновен и кой е за съжаление? Кой от тях забравя къде е границата на човешкото?    И през цялото време в главата ми са думите на приятелчето. А в гърлото ми- буца...   Човек ли?       Това се случи преди седмица. Прекарах доста време в разговори с приятели и се оказа че всеки, абсолютно всеки, познава поне по един „Шарков” син... Дете, израстнало с „градивен бой”. От родители, безсилни да намерят диалог със собствените си деца и решаващи споровете „у дома” от позицията на „ще те науча аз тебе”...    И ги научава...    Не се сещам на какво...    И пак въпроси... Кога един човек забравя защо е казвал на друг „Обичам те”? Има ли начини за консумация на вече избледняла, изживяна, минала любов? И ако няма, защо хората си го причиняват. Толкова ли инерцията е по-силна от самоуважението?    Или пък защо за някои човещината има граници само „за пред хората”? А в тъмните, неосветени от обществените прожектори ъгли на деня си, те могат да бъдат недосегаеми зверове?    И как да повярвам на д-р Шарков, че може да „помогне при решаване на проблемите на...”, когато не може да реши проблемите в семейството си?    „Най-малката клетка на обществото”...    А, и още нещо... сещате ли се за поне едно дете, израстнало с побоища, и това да не му се е отразило?     Аз не...

пп. И както винаги, когато около мен излезе темата за насилието у дома, в главата ми е тази песен.

Нали знаеш, bapha: агресията е родена от компплекси, които пък се раждат от липса на любов...
Мислих по това и когато учих за макаренковските методи...
За теб - поздрави

и отровните плодове... и - абе, много думаме, а акъл за две поколения напред план - няма...

води насилие и така.Любовта, любовта е тази, която трябва да не скъпим.Много клиширано, но това е положението.

Абе, много се говори за домашното насилие. И въпреки това насилници пак ще има. Децата - жертви на домашно насилие имат пред себе си 2 пътя - или стават за постоянно жертви и в бъдеще (жертва на измама, жертва на убиъство, жертва на системата и т.н.) и се възприемат винаги като такива, или стават насилници, възпроизвеждайки модела на поведението на родителя-насилник. Зависи от характеровата особеност.

Иначе - колкото и да пишем, Митьо, за насилието, то няма да свърши. Поне докато обществото ни продължава да толелира насилниците, особено тия, които са силни на деня в даден момент.
:)

Bapha,

добре знаеш, че нещата не винаги са такива каквито ни се иска да са. Може би това донякъде е нормално и слага някакъв баланс, макар и изкривен. Знам ли?! Тази тема е доста контрасна. Никой нищо ново не казва, въпросът според мен не е защо продължава да се случва това, защо го има - има го, защото има някакъв смисъл, колкото и гадно да звучи.

Напоследък доста се вглъбявам в супер дребни неща и най-вече върху това как хората си говорят един на друг. Прави ми впечатление, че когато благодариш за нещо съвсем малко хората те гледат твърде особено, все едно ги удряш.

Абсолютно подкрепям мнението си, че не говорим на общ език - всеки си говори неговия език, тук-там имаме някакви допирателни. И не знам доколко сме "хора" - мисля че сме доста далеч от това усещане да си човек. Много е противоречиво - хора сме, чувствителни сме, плачем, а бием, изнасилваме!?

че се отразява, ами остава и трайни поражения върху психиката...
Боят дори и в "краен случай" не помага, а само вреди...

Както побоищата и агресията в семейството оставят отпечатък върху детето, така и 50 години също оставиха един и то от тия най-големите и тия, които много трудно се махат!

"...А, и още нещо... сещате ли се за поне едно дете, израстнало с побоища, и това да не му се е отразило?..."

Държа ме до скоро, а и май пуска, но не се забравя никога. Понякога даже си мисля, че ако не беше така, щях да успея да направя още много неща в живота си. Ама знаеш ли, дали това не е удобно оправдание за несвършеното?

А Бебе-то много си я тача.
Едно ведро поздравче от мен - http://www.youtube.com/watch?v=n79LFcX19Gw

но човек "по природа" е и "звяр".
Фр.Енгелс

„повечето триумфи и трагедии в историята са причинени не от хора, по същество добри или лоши, а от хора, по същество хора.”
Тери, Бебе, Bapha - точно в целта, както винаги.
Безсилието пред насилието е едно от най-непоносимите състояния, в които може да попаднем. Не знам лекарството.
Кастанеда беше писал, че трябва да се опитаме да балансираме между ужаса да си човек и чудото да си човек...

Да ти кажа, стряскащо много хора живеят в такива успоредни светове. А има и такива, които се гордеят с това. И като сме почнали с цитатите, нали Ницше беше възкликнал: "Човешко! Твърде човешко!" Та и с "възпитателния" бой нещата са в същата графа. Случва се. Постоянно и непрекъснато. А после се чудим защо децата не говорят с родителите си за проблемите, докато не стане непоправимо късно.
В общи линии съм на мнението на benra - насилието поражда само още насилие.

чета коментарите и си мисля, всички знаем за какво иде реч...
Някак е тъпо... Вчера любим човек ми прати няколко линка и се оказва, че в България домашното насилие е доста по-често срещано отколкото си мислех...
А наказани (осъдени) има само при смъртен случай...
Друг любим ми написа: "това се среща много често, почти през къща, учуден си ти. Но за много от нас е ежедневие да срещат подобни случки, за жалост"
Не ми се дискутира, не ми се обсъждат някви гадни неща... Би било хубаво да се замислим какво трябва (можем, искаме) да направим, за да не се питаме след време "къде сгреших?", дали можем да научим хората около нас, че насилието никога (ама съвсем никога) не е решение...
И се сещам как един 9-годишен чичко като видял надпис върху сграда: "красотата ще спаси света", казал: "глупости! добротата ще го спаси"...
Та, ако се наложи, ще го натяквам всеки ден...
Не е нужно да е любов, не нужно и да са розови очила... Малко повече уважение към другите стига. Като начало...

Поздрави на всички и един хубав ден. Летежен

са най-важни, както сме учили, но да прибавим на първо място вероучението, което облагородява личността. И когато е от ранна възраст, няма как да не постигнем резултат.

Варна
Напоследък наблюдавам и се убеждавам, че огромна част от хората живеят поне два паралелни живота. Поне! Не говоря за работа-семейство като контрапункти, говоря за две личности, три, че и повече, два живота, две семейства, две-три различни физиономии за различна аудитория... Шизоидността ни заобикаля отвсякъде. То не че всеки не е малко шизоиден, но аз не говоря за осъзнатото и контролирано раздвояване, говоря ти за напълно физически, осезаеми различни светове в които живее един и същ човек.

двулики чичковци и лелки дал бог. Насилие в изобилие, въпрасът е как да го спрем. Колкото и да си бършем сълзите, в съседите бият детето, а една майка изхвърля новороденото си дете в клозета. Оялия се дебелокоремник ще пребие довечера жена си, защото секретарката и днес не му бутна, ще я уволни сигурно. И т.н. Като на кино, а всъщност грозната истина!

аз мойту дъ ти съ изкажа, амъ без дъ ти пукажа, кът гу хвана ти каам и напраууу, ъъъ, напрау с парцалите гу убръщам.. свят му съ вий бе, свят му съ вий, ай ши гу в пезивенгина му с пезивенгин хъхъ И кът ми съ прай на утгуворно и ми утгуваря, `ей такава` уста отваря, `ей такава`, е па тогава напрау пубеснявам, казвам ти `пубеснявам` и ни мъ свърта бе, в клетката ни мъ свърта. Тез дребните значи могат ти изпият фантазията от всякъде, нямам вече сили дъ ида медицинску дъ си извадя, то не ми е лесно `ич даже (медицинскуту не за другу, ами дъ взема да метна майка му в съда, щот до гуша ми дойде от туй нейнуту зевзече дет съ римува кату гиврече, ъхъ) :p

майтапкам се човече, верну си е, бий мъ през устата, ама темата е мноу сириозна, и не исках да я подмина. и съм усмихнат де.. ама аку гу хвана оня бияча, напрау шъ гу накарам да яде копчета, ъхъ, ши му натъпча мутрата с ГОЛЕМИ ПЛАСМАСОВИ ЧЕРНИ с четири дупки КОПЧЕТА. точка.

ъхъ...на такива им се слага бомба със закъснител...:(

няма значение дали прекаляваме в притесненията си...
и няма значение какво и колко е точната статистика... насилието е факт...
Учудващо много неща се случиха от тези ми мисли до днес.
И не е важно дали ще направим нещо против млатенето у дома, а дали ще накараме други да се замислят... нищо не става насила, а хубавите неща просто се случват по-бавно, по-трудно и с доста повече усилия...
Това горе не е тема по статистика... за болка иде реч, и за израстване ;)

поздрави и усмихнати почини дни :)