гоня си опашката :: За случайностите. Dum Spiro. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.10.2010 09:00 - За случайностите. Dum Spiro...

Автор: bapha Категория: Лични дневници

Прочетен: 9807 Коментари: 47 Гласове:

Последна промяна: 22.10.2010 12:29

- Къде сте ве? - Не знам, няква хижа е, ама къде? - За какво ми звъниш тогава? - Ами да дойдеш... - Дай да говоря с някой местен. - Само хижарят е тукашен, ама той май припадна... Намерих ги. Всъщност ги чаках да дойдат във Варна още преди уикенда, но спряли „за малко” в някаква хижа и така вече почти седмица. Обясниха ми къде са приблизително, аз изкрънках колата от Светлето и се включих в непланираното разлагане. Компанията е безразборна. Някои се връщат от концерт в Румъния и са събрали няколко англоговорящи със себе си. Боби идва направо от Ница и е със тамошната си мацка. И нямат идея от кога не са изтрезнявали. Когато спряли, си поръчали бутилка вино и хижарят направил грешката да им донесе някакво сръбско вино с етикет „Перо”. Веднага обявили седмица на Dum spiro, Перо. И са на крачка от приключването й. И своето. Вече е вторник, а Чефо утре има държавен изпит. Питам го какво ще прави с изпита, но ми отговаря някакъв непознат. - After Monday and Tuesday, even the calendar says W T F... Отварям си бутилка и се отдавам на догонване. „Перо” е няква абсолютна измекярщина, но след третата бутилка намираме общ език и ставаме приятели. Крайно близки. Почти интимни. Влиза в мен, излиза, разхожда се и пак се връща. Смесва се с кръвта ми, превзема я. Ако Карл Май беше на софрата, щеше да твърди, че със „Перо” сме кръвни братя. Как да не умра за „Перо”? На сутринта осъзнавам, че това с умирането е било почти буквално. Ако имах достатъчно дълъг лост и опорна точка, щях да си вдигна главата. Но нямам и я оставям да си се вее в нейна си орбита. Болезнена. Скоро в стаята нахълтват англичаните, изстъргват ме от леглото с крясъци и ритници и излизаме на поляната пред хижата за „изтрезняващ футбол”. Прекъсваме след минути по няколко причини. Единия енгелиз пада и си удря крака лошо, другите се възползват от паузата за бърз разговор с „Перо”, а аз осъзнавам че Шкодата на Светлето липсва от паркинга. Нямам сили даже да се ядосам. Питам някой знае ли нещо, отговарят ми с бутилка „Перо”. Dum spiro, с Перо... Докато се лекуваме от кахърите, кракът на ранения се надува и оттича. Нямаме кола да го закараме до болница, хижарят е в друг свят. Преди няколко часа са пристигнали две семейства с коли и Боби ги е настанил, дал им е ключове и е попълнил сам регистрационните карти. На въпроса за цената отговорил „по каса „Перо” на стая”. Сега е при тях да ги моли за транспорт. Те се навиват, но „раненият” отказва да се качи в колата им. Седи на един пън, размахва бутилка и крещи: - Pain is temporary, glory is forever. Малко конфузна ситуация, която се забатачва още. Шофьорът пита Боби къде е най-близката болница, той естествено няма представа и малко кирливи ризи излизат на бял свят. Скалъпват си малък скандал, оня ни крещи като на митинг, ние се опитваме да го подкупим с Перо, той вика полиция. Куките се появяват след около час. Влизат ни остро и сме на крачка от предупредителни изстрели, когато на паркинга влиза Шкодата на Светлето. С Чефо зад волана. Забравяме за куките и гледаме как от колата се изсипват Чефо, някакви стопаджии и много каси вино. Едното от ченгетата забелязва, че Шкодата е с разбита ключалка и е убеден, че е попаднал в гнездото на международен картел за крадени коли. Опитва се да накара Чефо да застане с ръце на предния капак, но той си е взел държавния изпит и не му е до холивудски изпълнения. Аз питам що е трябвало да разбива колата, ако беше поискал ключовете, щях да ги дам. Оказва се, че ги е искал, даже трима са ги искали, а аз съм подавал бутилка. И те така. Куките за пореден път се опитват да овладеят положението, но напорът им е посрещнат от наздравица, а една мацка си прави труда да им осветли ситуацията. Карат ме да покажа докуметите на колата и ключовете, после отиват да търсят хижаря, а след малко викат две линейки, за англичанина и хижаря... Днес (в 6:00 сутринта) сръбски шофьор ми подари бутилка. Вино. На етикета пише „Pero”. Гледам бутилката, гледам шофьора и си мисля, че човечецът няма и грам представа какво ми причинява тази случайност. На мен и на близките ми. В следващите няколко дни... Пп. Не знам дали е за вярване, но шофьорът се казва Спиро. Случайност ли казах? Dum Spiro идва с Pero…

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

Лично за директора на Народния театър и ...
новинКи от Aдa...@
...една щастлива баба,и нищо, повече..

Следващ постинг

Предишен постинг

Есента. Пътят. Любовта...

За времето и хората. В блога...

Коментари

1. анонимен - Егати случайностите :)) Пускай ...
22.10.2010 09:07

Егати случайностите :)) Пускай тото братле, 99% шанс да удариш милионите и да закриеш след това блога щото 1 година няма да си трезвен до такава степен, че да се сещаш да пишеш тук :)) хахахаха